„Щраусов валс- две напред, една назад, две напред – три назад. Това е загадъчно явление за милите намерения на управляващия Падишах. Всъщност той има само две идеи в собствената си глава. Освен идеите на Винету за него най-важно е как изглежда пред телевизорите и във вестниците. И да няма протест. Това са мечтите“.
Така Велислав Минеков коментира абсурдната ситуация с бързото приемане и още по-бързото отпадане на мораториума върху новите лекарства за хората с ракови заболявания.
Евелина Славкова засегна пред BiT темата със социологическите изследвания за това как стоят партиите и политиците в очите на хората и в публичното пространство. „Това,което наблюдаваме след формирането на кабинета „Борисов“ 3, което наблюдаваме и в кабинета „Борисов“ 2 и „Борисов“ 1 е, че не говорим много често за реална политика и реални действия. А говорим кой ще овладее разказа и кой ще разкаже много по-добре пред обществото това, което се случва. Ако говорим за мораториума върху лекарствата БСП успя да овладее този разкази успя да разкаже на хората,че ето този мораториум означава,че тези хора ще бъдат ощетени“.
Журналистката Мария Спирова се включи по скайпа от Лондон: „Аз трябва да се съглася,че българската политика основно вече е в полето на овладяването на разказа. Стигнали сме до момента,че няма значение кой генерира едни несправедливости, а кой накрая получава кредита за тяхното уж разрешаване. Това обикновено са едни и същи хора. Самият ГЕРБ асистира за първоначалното преминаване на мораториума в парламента, след което лично г-н Борисов, по примера на късната римска империя и нейните императори, иззе властта от общо взето всички институции, за да каже “Няма пък да има такъв мораториум“ поради някакви лични фолклорни причини. Цялата 2017 мина точно под този знак-митологизирането на цялото гражданско общество и на цялата политика и превръщането на определени фигури в супергерои“.
