Журналистът Петко Бочаров почина на 97-годишна възраст. Отиде си в нощта на 2 март 2016 г. Бочаров бе най-възрастният действащ журналист в България. Той самият се определяше като човека, преживял три Българии.
Роден е на 19 февруари 1919 година в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет. През 1948 г. е осъден за даване на подкуп на следовател, който разследва брат му. Излежава присъдата, работи в рудник „Куциян“ в Перник.
Работи в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие заема длъжността заместник-главен редактор. През 70-те и 80-те години стилът му и мнението му по горещи международни теми и събития го превръщат в една от най-популярните и ярки фигури в телевизионния ефир. След 1990 г. започва да пише и по теми от вътрешната политика на страната.
Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във „Всяка неделя“. Има редовни рубрики по БНТ, в Радио „Свободна Европа“ и в „Дойче веле“.
В периода от 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на Държавна сигурност. Той е сред малкото публични фигури, сътрудничили на Държавна сигурност, които признават предварително и се извиняват за този факт.
През 2010 г. Бочаров публикува автобиографичните си книги, „Картини от три Българии“ и „Лица и съдби от три Българии“. През 2014 г. на книжния пазар излезе и юбилейното издание „Петко Бочаров на 95 през три Българии“.
Сред книгите, които е превел на български, са „Приказки за страната Алабашия“ на Питър Сандбърг, „Котешка люлка“ на Кърт Вонегът, „Цивилизованото поведение. Обноски морал и поведение на демокрацията“ на Стивън Картър, „Свидетел на историята“ от Арманд Хамър, както и „Един женен мъж“ на Пиърс Пол Рийд.
На 20 май 2014 г. Петко Бочаров бе удостоен с наградата „Златен век“ – печат на Симеон Велики, на Министерството на културата.
