На 27 август 1877 г. се провежда трета атака за превземането на град Плевен, в хода на Руско-турската освободителна война.
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на войната. Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд, като това води до забавяне на руското настъпление в Тракия. Руската победа в края на обсадата на 28 ноември/10 декември 1877 г., има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България. Загубите на Русия в числа са около 50 000 убити и ранени офицери и войници.
Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 26 август и 1 септември 1877 година. Участие вземат 75 500 офицери и войници (от тях 23 000 румънци), поддържани от 8600 кавалеристи и 424 оръдия с командир генерал-лейтенант Павел Зотов. Осигурено е трикратно превъзходство на силите. Осман паша увеличава войските си на 29 400 офицери и войници, 1500 кавалеристи и 70 оръдия.
Третата атаката е предшествана от превземането на Ловеч на 22 август от Сборен Руски отряд с командир генерал Александър Имеретински. Същият ден Осман паша с 12 табора, конница и 3 батареи излиза от Плевен, за да подпомогне Ловешкия османски отряд. Движението му е открито и е обстрелван от русите. Осведомен за превземането на Ловеч, се завръща в Плевен.
На 26 август започва усилена артилерийската подготовка за предстоящата атака. Решителният щурм е предвиден за 30 август, когато е именният ден на царя. Руските генерали са смятали да дадат като подарък за царя падането на Плевен. Лично пристигат император Александър II, румънският крал Карол I и Великият княз Николай Николаевич.
Започват ожесточени боеве при Гривишките редути, височините при село Радишево, „Зелените хълмове“, редутите „Кованлък“ и „Иса ага“. След много трудното превземане на Кованлък на 30 август генерал-лейтенант Михаил Скобелев назначава за комендант на редута капитан Фьодор Горталов и го помолва да не го отстъпва на турците. Офицерът дава честна дума и я отстоява с живота си въпреки възможността да изпълни заповедта за оттегляне. На 31 август при отбраната на редута „Кованлък“ в 6-ата контраатака на противника капитан Фьодор Горталов загива в боя, разкъсан от щиковете на турците. На 1 септември атаките по всички сектори са прекратени.
Руските загуби в убити или ранени са 2 генерали, 295 офицери и 12471 войници. Румънците дават около 3000 убити и ранени офицери и войници. Турските загуби са едва 3000 убити и ранени офицери и войници. Поражението оказва изключително силен негативен ефект върху руското командване.
Възелът на войната се затяга след третия неуспешен щурм на Плевен. По всичко изглежда, че от изхода на битката зависи до голяма степен и изходът на цялата война. За справяне със ситуацията е извикан героят от обсадата на Севастопол – генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен. Още с пристигането си той заявява „…четвърти щурм на Плевен няма да има“.
Решено е Плевен да бъде напълно блокиран. За да бъде осъществено са мобилизирани и насочени към Плевен Гренадирският и Гвардейският корпус. Когато пристигат през октомври, руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии, водещи до Плевен. С превземането на селата Горни Дъбник, Телиш и Враца се слага край на снабдяването на армията на Осман паша.
картина: „Боят при Плевен на 27 август 1877 година“, художник Николай Дмитриев-Оренбургски, 1883 г.
Поклон, герои!
