Румънско семейство, живеещо в Швеция, подаде жалба срещу държавата до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), съобщава правозащитната организация Ordo Iuris.
Казусът предизвиква нов дебат за практиките на социалните служби в Скандинавия и отношението им към традиционните семейни ценности.
Случаят на семейство Самсон в Швеция
Историята започва през 2022 г., когато 11-годишната Сара, дъщеря на румънските граждани Даниел и Бианка Самсон, живеещи в Швеция, обвинява родителите си в насилие. Малко след това момичето изцяло оттегля твърденията си, признавайки, че е действала под влияние на гняв, породен от отказ на родителите да ѝ купят телефон и да ѝ позволят да използва грим и козметика.
Въпреки това през декември 2022 г. шведските власти отнемат Сара и нейната 10-годишна сестра Тиана и ги поставят в приемна грижа. Дори след като става ясно, че обвинения за насилие няма, социалните служби отказват да възстановят родителските права и твърдят, че семейството проявява „религиозен екстремизъм“ — аргументирайки се със забраната за грим и посещение на църква три пъти седмично.
Първоначално родителите приемат временното настаняване, за да се извърши разследване. След това, въпреки липсата на доказателства и въпреки че семейството преминава задължително обучение за родители и получава положителна оценка, властите отказват да върнат момичетата.
През 2023 г. двете деца са премествани многократно, включително в различни приемни семейства, намиращи се далеч едно от друго. Според родителите това е довело до тежки психологически последствия, включително опити за самоубийство от страна и на двете момичета.
„Обичаме нашите деца. Доверихме се, че Швеция ще ги защити. А когато истината излезе наяве, очаквахме децата ни да се върнат у дома. Но те все още са далеч от нас, а здравето им се влошава“, заявява бащата, цитиран от Ordo Iuris.
Жалба до ЕСПЧ за отнемане на деца в Швеция
След като Върховният съд на Швеция отказва да разгледа случая, семейство Самсон подава жалба до Европейския съд по правата на човека. В нея се посочва нарушение на:
чл. 8 — право на личен и семеен живот
чл. 9 — свобода на мисълта, съвестта и религията
Семейството е подкрепено от ADF International.
„Тази история докосва най-фундаменталното право на всеки родител — да отглежда и защитава своите деца“, заявява юристът Гийермо А. Моралес Санчо от ADF International.
Според Ordo Iuris случаят се вписва в широка тенденция на ограничаване на родителските права в името на държавна интервенция, особено когато се касае за религиозни семейства.
Журналистката Лорън Смит, цитирана в публикацията, коментира, че в съвременния модел на социална политика държавата все по-често се поставя над родителите, докато традиционното възпитание се възприема като подозрително.
Скандинавският паралел: Норвегия и критиките към Barnevernet
Ordo Iuris подчертава, че случаят не е изолиран. В Норвегия практиките на службата Barnevernet отдавна са обект на международни критики.
Институтът припомня случая на норвежката гражданка Силье Гармо, която напуска страната заедно с дъщеря си, за да избегне отнемане на детето, и получава убежище в Полша с помощта на Ordo Iuris.
Организацията изброява и други прецеденти, включително семейство Кламан и Денис Лисов, при които деца са били отнемани от шведските служби и настанявани в различни приемни семейства, което според института показва системен модел.
„В Скандинавия правата на родителите често са нарушавани, особено спрямо християнски семейства“, коментира Патрик Игнащак от Ордо Юрис.
Изходът от делото: възможен европейски прецедент
Решението на ЕСПЧ може да определи границите на държавната намеса в семейния живот в Европа и да постави въпрос:
Кой има последната дума в отглеждането на децата — родителите или държавата?
Според Ordo Iuris подобни случаи подчертават нуждата от ясни гаранции за родителските и религиозните права, особено в страни, където социалните служби имат големи правомощия да решават сами.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
