Милиони българи продължават да плащат сметките си за ток на ЧЕЗ-България, вместо на г-жа Гинка Върбакова. Бизнесдамата от Пазарджик се нуждае от солидно финансиране. Кой ли ще ѝ даде толкова много пари? И срещу какво?
Представете си, че прясно заквасена фирма с 50 000 лева капитал е предпочетена за купувач на утвърден бизнес с годишен оборот от 1,8 милиарда лева, собственост на една от най-големите компании в света. Какво си мислите най-напред: а) кой стои зад “сламения” купувач; б) кой оказва натиск сделката да се случи; в) кой ще изтръска пачки с милиони, които да кредитират кандидата.
Всичко това се случва в две държави-членки на Европейския съюз – Чехия и България. Ако кандидат-купувачът беше офшорна фирма, зад която стои голяма и утвърдена международна компания, нямаше да има притеснения. Но случаят не е такъв. Българката Гинка Върбакова иска да ѝ повярваме, че има нюха на Уорън Бъфет и неговата кредитабилност.
Какво точно се случва?
Краят на ноември настъпи, а най-голямото електроразпределително дружество в България все още е собственост на чешката държавна компания. И неговите около 3 милиона потребители все още плащат сметките си за ток на ЧЕЗ-България, а не на “Инерком България”, еднолична собственост на г-жа Гинка Върбакова. Въпреки че на 23 февруари 2018 “Инерком” и ЧЕЗ подписаха в Прага предварителен договор, с който “Инерком” се задължи да плати след девет месеца (тоест, в края на ноември) над 320 милиона евро за активите в България. В потвърждение на намеренията си българското дружество, създадено с 50 000 лева капитал, е платило 5 милиона евро.
Декември е, от “Инерком” не са извадили и цент повече, сделката е спряна от българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), а на провелите се на 27 ноември общи събрания акционерите на „ЧЕЗ Електро България“ и „ЧЕЗ Разпределение България“ отказаха да отстранят членове на надзорните съвети и на тяхно място да вкарат Гинка Върбакова и свързани с нея хора.
Чешката държавна компания притежава по 67% от двете дружества и макар промените в надзора да бяха включени в дневния ред по нейно предложение, в крайна сметка те бяха спрени. Независимо че щяха да станат факт само ако КЗК разреши сделката и бъде платена цялата сума по нея. Но делото по жалбата на “Инерком България” срещу решението на КЗК е насрочено от Върховния административен съд (ВАС) за 14 май 2019 година.
Две са предпоставките за реализирането на сделката: решението на ВАС да е в полза на “Инерком” и да се намерят големи банки с утвърдена репутация, които да финансират сделката само срещу активите на “Инерком” и благонадеждността на бизнесдамата Гинка Върбакова. Вече е известно, че условията на договора не позволяват на купувача да залага активи на ЧЕЗ срещу отпускане на заеми.
В толкова големи сделки заемът обикновено е синдикиран – тоест, отпуска се от няколко кредитора. Няма как да си представим, че ще се намерят банки с репутация, които да отпуснат милионни кредити на бизнесмени, оперирали досега паркинг в Пазарджик и фотоволтаични централи с обща мощност 23 MW. При това близо една четвърт от стойността на сделката трябва да дойде от самоучастие – тоест, средства на “Инерком”.
За сравнение: през 2016 година фармацевтичната компания на Кирил Домусчиев “Хювефарма” купи активите на конкурента си Zoetis в САЩ за 145,63 милиона евро, осигурени чрез синдикиран заем от общо 12 банки. Сделката бе за три производствени фабрики в САЩ и формули за ветеринарномедицински препарати и хранителни добавки за животни, продавани в цял свят.
И ако няколко български банки могат да съберат сума от 5 милиона евро, колкото са платени по предварителния договор, за да отпуснат над 200 милиона, зад купувача трябва да стои държава, сериозен залог или собственик на петролно находище. В противен случай държавната Национална електрическа компания eдва ли щеше да получи 250 милиона евро синдикиран заем през 2009 за АЕЦ “Белене” (изхарчени главно за хидровъзела “Цанков камък”), срещу които заложи енергийни мрежи.
“По време на преговорите (протекли през 2017 – б.а.) договорихме подкрепа за нашето участие в сделката от страна на голяма международна банка с висок кредитен рейтинг”. Това казва Гинка Върбакова в първото си интервю за българска медия – държавната БТА. В следващите ѝ изявления – пред камери, депутати и журналисти, това повече не бе потвърдено. Г-жа Върбакова дори не иска да говори за финансирането и изцяло предоставя думата на консултанта – българската инвестиционна фирма Mane Capital.
Казаното до момента от представители на тази компания е, че финансирането ще се състои от 20-30 процента самоучастие и дългово финансиране, “предоставено от една или множество големи и известни международни банки”. За обезпечения няма да се ползват активи на нито едно от придобиващите дружества – иначе е необходимо разрешение от КЕВР. Коя ли ще е водещата банка? Да не дойде от Ямайка…
По парите ще ги познаем
Произходът на парите е от значение, когато става въпрос за толкова важна енергийна инфраструктура, а не за мол, вдигнат от руско-грузински партньорства. И работата на лидерите на две държави-членки на ЕС е да я гарантират чрез проверки на институциите в тези две страни. Защото изборът на купувач за българските активи на ЧЕЗ много напомня на избора на купувач за Дипломатическия клуб в Бояна.
Никому неизвестната фирма “Ексклузив уеб дизайн” от Стара Загора, с 3 лева начален капитал, 1000 лева активи и дейност, свързана с уеб дизайн и реклама, спечели търга за един от най-ценните държавни имоти в София. Година по-късно “сламените хора” продадоха имота на действителния собственик.
Понякога човек просто трябва да познава правилните хора. Или да има правилните съученици. Да вземем например чешкия премиер Андрей Бабиш. През 1978 година, по време на тоталитарния режим, Бабиш започва работа във външнотърговската компания “Петримекс”, в началото на 1990-те оглавява дъщерната ѝ “Агроферт”, а по-късно поема контрола ѝ. Агрохимическият холдинг “Агроферт” стои в основата на богатството му от 3,5 милиарда долара, а на въпрос как го е натрупал, Бабиш отговаря така: с помощта на съученици от Швейцария.
Гинка Върбакова няма съученици от Швейцария. В бизнеса е важно какво предлагаш, колко си надежден и какъв потенциал имаш, казва тя. Така си е – да видим как големите банки ще оценят потенциала ѝ. По парите ще ги познаем.
