Тези дни известен интернет сайт публикува изказване на бившия външен министър Соломон Паси: „Притеснява ме излизането на Русия от ракетния договор със САЩ, нарушава се балансът. На Балканите имаме нужда от ядрени оръжия, които да гарантират мира така, както го правеха по време на Студената война”. В изказването му са засегнати няколко момента: излизането на Русия от Договора за ракетите с малка и средна далекобойност (ДРМСД), нарушаване на баланса, нужда от ядрени оръжия на Балканите, гарантиране на мира така, както го правеха по време на Студената война.
Изказаното от г-н Паси ще се опитам да анализирам без привързаност към каквито и да било „фоби” и „фили”, включително и към него. Поради това няма да се спирам на въпроса коя страна как заобикаля ДРМСД. Заобикаля, но все още формално не го нарушава, което се отнася и за САЩ, и за Русия. Тук г-н Паси е неточен, защото или не знае каква е същността на военно-техническата страна на спора между двете страни, или преднамерено обвинява, без да има основание за това. И в двата случая изказаната идея не му прави чест.
След като няма развръщане на ракетни комплекси, въоръжени с ракети с малка и средна далекобойност, не може да се твърди, че има нарушаване на баланса. САЩ заявяват, че на полигона „Капустин яр” е дислоциран ракетен дивизион, комплектуван с крилата ракета 9М729 „Новатор”. Ако това е така, то е нарушаване на ДРМСД. Но САЩ разполагат с модернизирани спътници за оптико-електронно разузнаване КН-11,Block III „Improved Crystal” (или ”Ikon”). Те предават образ в реално време с висока разделителна способност, позволяваща да се следи дейността дори на отделния боец, да не говорим за машините от състава на ракетен дивизион.
На САЩ нищо не им пречи да покажат снимки на макар и отделни елементи от дивизиона. Но те не го правят, което означава, че нямат такава информация и следователно на думите им не може да се вярва. Поради това, щом няма развръщане на ракетни комплекси от този клас, не може изобщо да се говори за нарушаване на баланса. Ето защо твърдението на г-н Паси може да бъде резултат от неточно изразяване, което също не говори добре за него.
„На Балканите имаме нужда от ядрени оръжия, които да гарантират мира така, както го правеха по време на Студената война”.
Кои страни от Балканите има предвид г-н Паси?
Нека тръгнем от Турция – на нейна територия имаше американско ядрено оръжие. Според интернет изданието Euractiv от 8 август 2016 г. САЩ са започнали да превозват авиобомби В-61 от авиобазата Инджирлик в базата за ПРО в Девеселу, Румъния. Пентагонът отказва коментар, Турция не реагира, а Румъния опровергава достоверността на публикацията.
Гърция имаше американско ядрено оръжие на своя територия, но САЩ започнаха да го изтеглят през 2001 г., вероятно поради ясната политика на страната в защита на националните интереси. През 2017 г. се появиха съобщения, че САЩ ще преместят ядрените бомби В-61 от Инджирлик в базата Араксос, Пелопонес. Гръцката общественост реагира бурно, а властите категорично опровергават събщението.
Засега нека оставим настрана Северна Македония и другите страни от Балканите, които са по-далеч от нас. Сърбия стана самостоятелна държава след разпадането на Югославия. В периода 24 март –10 юни 1999 г. самолетите на 14 страни-членки на НАТО осъществиха освободителната настъпателна въздушно-морска-космическа операция „Съюзническа сила”. Самолетите им извършиха 38 хил. бойни полети, от които 10 хил. бомбардировъчни. Изстреляни са 3000 крилати ракети и са хвърлени около 24 хил. авиобомби, част от тях снарядени с обеднен уран. Всъщност това е радиоактивен изотоп на уран 238, който след разрив на авиобомбата се разпрашава и радиоактивно заразяват местността – периодът на полуразпад на обеднения уран е 4.5 млрд. години!
Твърди се, че над територията на Сърбия са разпрашени 15-20 т обеднен уран.
Използването на обеднен уран е потвърдено от тогавашния официален представител на НАТО Джими Шеа и предизвиква силно безпокойствие в редица страни, включително и в Организацията по охрана на околната среда (UNEP) на ООН. Посоченото количество замърсява водата и почвата не само в Сърбия, но и в съседните страни. Установено е, че значително са се увеличили заболяванията както в Южна Сърбия, така и в Ирак, над чиято територия през 1991 и 2003 г. са взривени около 2400 тона такива боеприпаси. Днес смъртността сред населението на Ирак и съседните страни се е увеличила между 8 и 16 пъти. Нещо повече, в Италия заболяват войници, които са служили в Косово само три месеца. Такива случаи има сред военнослужащите и в други европейски страни. От 2018 г. в Сърбия подготвят съдебен иск към 14-те натовски държави, бомбардирали страната, за възмездяване на нанесените щети.
В Сърбия знаят всичко това и да се мисли за разполагане на ядрено оръжие на нейна територия, ако г-н Паси има предвид и тази страна, е просто нереално –
сърбите засега не желаят да чуят за НАТО. И са прави.
Защо привеждам тази информация? Защото искам да се разбере, че опасността от съвременните конвенционални оръжия е огромна, а последиците от ядрените е невъзможно да се опишат! Погледнете, г-н Паси, снимки от изпепелените Хирошима и Нагазаки и, ако не сте разбрали, ще разберете за какво става дума и до какво би довела вашата идея за страната ни.
Защо ви казвам всичко това, г-н Паси? Защото не сте военен, а такива хора много леко оперират с понятия като ядрено оръжие, война и др. Защото искам да разберете, че политически е много леко да обвиняваш, обяснявайки определен процес както ти е удобно или както ти е наредено, но има сериозни неща, с които дори на думи не трябва да се злоупотребява.
Излиза, че г-н Паси под израза „Балканите” има предвид България.
Знае ли г-н Паси как се гарантираше мирът по време на Студената война? Известен ли му е обемът на „ядрения меч”, който висеше над главите на хората от полуострова? Няма да изброявам силите и средствата, съсредоточени от двете враждуващи страни на Балканското стратегическо направление, защото те вече са минало.
Бих попитал г-н Паси: нима иска това да се повтори отново? Този път с разполагането на няколко десетки ядрени боеприпаса, да се изправим срещу ракетно-ядрена сила, с която дори САЩ не се решават да воюват открито. Знае ли той, че при евентуален конфликт Русия-НАТО още в първите минути ще бъдат унищожени важни обекти на наша територия, като предоставените безвъзмездно летища Граф Игнатиево, Безмер, полигона Ново село, Чаралица, базата на ВМФ Атия, ако бъде предадена на САЩ или на НАТО. Те могат да бъдат неутрализирани с конвенционално оръжие, но ако на тях или на друго място има складирано ядрено оръжия? На какво ще заприлича тогава родината? Такава участ ли готви той на хората, гласували му доверие преди време да ръководи международната й политика?
Идеята на г-н Паси е очевидно неразумна.
Впрочем защо пък да е неразумна? От гледна точка на престиж, нали сме лидер на Балканите, не може в Румъния да има ракетна ПРО база и в нея може би авиобомби В-61, а при нас да няма. При това като съюзници на НАТО защо да не приемем ядрено оръжие и да не привлечем с това към себе си няколко самолета МиГ-31К с ракета „Кинжал” или пък няколко крилати ракети 3М14 „Калибър”? Трябва да сме съпричастни. Дори можем на бъдещите ядрени специалисти от САЩ да предоставим безвъзмездно няколко плажа на морето или пък, например, Банско. Нали и те ще са съпричастни към
нашата безопасност, която ще бъде осигурена при необходимост чрез боеприпаси с обеднен уран.
Но това вече са подробности.
Възможно ли е все пак г-н Паси преднамерено да провокира реакцията на обществеността, имайки предвид някакъв не толкова отдалечен във времето план? Не казвам, че някой му е възложил такава задача. Не, но напълно е възможно.
Бих напомнил на г-н Паси, че играта с огън е опасна, особено с ядрен.
Все си мисля, че изказаната идея е в разрез с авторитета на г-н Паси като сериозен политик, независимо по какви подбуди я оповестява. Навярно ще бъде добре да обясни на българите, че това е грешка от негова страна и дори, напротив, че е яростен противник на „ядрена” България. Защото на грешката има и прошка! В противен случай остава неприятното чувство за липса на каквато и да е заинтересованост към съдбата на България. Или може би тя не е негова страна.
