Банкерката Петя Славова на снимка на публично място, изпотена под мишниците, става повод да бъде глобен вестник. Снимка: „19 минути“
Какво следва за медиите от поправките в Закона за за защита на личните данни? Президентът наложи вето, но парламентът го отхвърли. За какво е разправията?
Произволът на Комисията за личните данни с медиите може да се види и преди сегашните поправки.
На снимките се вижда банкерката Петя Славова, изпотена под мишниците на публично място, по време на обсъждане на Закона за туризма. Заради тази снимка през ноември 2011 г. Комисията за личните данни е глобила вестник „19 минути” с 3700 лева. Тоест – изпотените подмишници са лични данни. Не е шега.
Снимките са се появили в различни сайтове. Славова се вижда с изпотени мишници и в анфас, и в профил. Но вестник „19“ е глобен, защото не е използвал снимката „по предназначение” – вместо за бизнес-форума, илюстрирал с тази снимка една статия доколко стилна е банкерката Славова и друга, в която се разказва, че е започнала като сервитьорка. Така разсъждава Комисията за личните данни, за да наложи глобата.
Банкерката Славова е снимана изпотена под мишниците на публично място от различни страни от репортери на няколко медии. Глобен е в. „19 минути“, защото използвал снимката за публикация за стила на Славова, а не за информация за събитието, на което е присъствала.
Случаят е образец за произвол на властите, защото тази снимка във вестника не нарушава никакви закони. Не нарушава и личното пространство на банкерката, защото тя се е появила на публично място и репортерът на вестника не я е снимал тайно. И въпросът въобще не е от компетенцията на Комисията за личните данни.
А какви са новите поправки в закона? Промените отварят врата за проверки на журналисти и публикации в медите, за проверка на автори на академични проучвания, документални материали и др. Поправките също дават повод да се отказва достъп до информация.
Всеки документ с подпис, който показват медии, може да бъде повод журналистите да бъдат санкционирани. Или да бъде отказан за публикуване.
Поправките регламентират, че обработването и оповестяването на лични данни за журналистически цели, както и за академично, литературно или художествено изразяване е законно, само ако се зачита неприкосновеността на личния живот.
И без тези поправки се вижда как се разпорежда Комисията за личните данни в случая със Славова.
Поправките предвиждат 10 критерия, на базата на които ще се преценява дали има баланс между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни.
От организацията „Програма достъп до информация“ коментираха още при обсъждането на текстовете в парламентарната вътрешна комисия, че има сериозни опасения за защита на свободата на словото и на информация.
Пред „Дневник“ адвокат Александър Кашъмов заяви, че описаните критерии, на базата на които ще се преценява балансът между медийната свобода и защитата на данните, са много обтекаеми и субективни. Няма друга страна, в която да има такава законова регламентация на информацията, казва Хашъмов.
Българските медии въобще не реагираха на тези скандални поправки и ги приеха като част от политическите боричкания между президента и управляващите.
В пленарната зала при приемането на законовите поправки против се изказа единствено Милко Недялков, депутат от левицата, който е дългогодишен журналист в ловешките медии. Никой не му отговори на изказването и текстовете са гласувани и одобрени накуп.
Според приетите поправки ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги изнасят, в зависимост от обстоятелствата, при които те са станали известни.
В случая с изпотената Петя Славова е любопитно е още нещо – във вестник „19 минути” научават, че са глобени от вестник „24 часа“, дни преди да бъдат уведомени официално и комисията да оповести решението си. Тоест, Комисията първо подава информация на приближен на властта вестник, после оповестява официално.
