Историята има много аспекти, но оригиналността не е един от тях. Знаем я от много време. Разбира се, че я знаем, при това много добре. Историята се повтаря неумолимо. По-скоро, изморително. Каквото и да кажат новите технократи, всичко вече е измислено.
Журналистиката не е чужда в това уравнение. Преди две години и половина, след като публикувахме статия, че американското разузнаване е предупредило за риск от предстояща джихадитска атака в Барселона, Блокът на сепаратистите (който точно по това време беше ангажиран с последната част на едностранното фиаско) и многобройните му тайни агенти обвиниха „Ел Периодико“, че получава пари за испански шпионаж. Днес, представителите на българския премиер Бойко Борисов обект на разследване от полицията в Каталуния Mossos и от антикорупционната прокуратура заради предполагаемо пране на пари в Барселона, разкрито от вестника, обвиняват „Ел Периодико“, че действа заради руски шпионаж.
Какво още?
Преди две години и половина бяхме яростно заклеймени – от правителствените радио и телевизия и с безброй листовки, направени с пари на данъкоплатците. Днес сме атакувани със същия пристъп на ярост от Българската национална телевизия. Медиите на Борисов твърдят, че „Ел Периодико“ е агент на каталунските сепаратисти и го поставят в центъра на заговор, дирижиран и финансиран от Русия за сваляне от власт на българския министър-председател. Кой дава повече?
Историята изобщо не е оригинална.
В тоталитарните общества свободната информация е смазана.
В демокрациите, особено ако са наелектризирани от национализма, властта обикновено реагира на твърденията за корупция, като се защитава с достойнството на нацията. Узурпира го. От доста време се познаваме – просто идете в библиотеката. Пуйол и Банка Каталана. 3% (Става дума за разследване срещу Жорди Пуйол, дългогодишен премиер на Каталуня, и синовете му за пране на пари и корупция. Смятан е за един от най-корумпираните испански политици. Наричали са го Мистър 3 % – размерът на подкупа, който е искал от местните фирми. Свързан е с фалита на банка Каталана) Социалистическата партия и случаят „Филеса“ ( също корупционен скандал). Народната партия и най-мащабната корупция в Испания. А сега този вятър идва от България. (Не е ясно дали авторът не намига на България с намека за идиома на главния прокурор Гешев „вятър на устата“)
