Докато се движите в днешния наситен с пропаганда свят на дезинформация, мистификация и изцяло творчески съчинения, което изглежда измести конвенционалната журналистика, много е важно две качества да бъдат активни в ума на всеки търсещ истината. Първото качество е придържането към силна перспектива отгоре надолу, както историческа, така и глобална. Това е жизненоважно, за да ни ориентира като вид компас или Северна звезда, използвана от моряците, плаващи през океана. Второто качество е мощната сила на логиката, паметта и различаването (отделянето) на зърното от плявата, за да се обработят планините от данни, които ни зашлевяват в лицето от всички посоки като пясък в пустинна буря.
Тъй като наближава втората годишнина от отравянето на Сергей и Юлия Скрипал, това е полезно време да вземете тези качества и да преразгледате този странен момент от съвременната история, който се състоя на пейка в парка в Солсбъри, Великобритания, довел до една от най-големите измами на съвременната епоха, осуетяваща всички опити за възстановяване на отношенията между Русия и Запада.
За да направя това, реших да се потопя в новата книга, наречена „Скрипал в затвора“/«Скрипал в тюрьме»,/, написана от базирания в Москва журналист Джон Хелмер и публикувана през февруари 2020 г.
Тази невероятна малка книга, съдържаща 26 глави, написани между март 2018 г. до февруари 2020 г., първоначално публикувани на сайта на автора „Танци с мечки“, разкрива арсенал от интелектуални куршуми, които Хелмер умело използва, за да пробие дупки във всяко несъответствие, противоречие и откровена лъжа, поддържащи структурата на излагане на фактите, че „няма друг алтернативен извод освен този, че руската държава е виновна за опита за убийство на г-н Скрипал и дъщеря му“. Тази линия беше отстоявана без никакво реално доказателство от Тереза Мей в Камарата на общините на 16 март 2018 г., а в последвалите месеци западните държави бяха принудени да експулсират руски дипломати (23 във Великобритания, 60 в САЩ, 33 в целия ЕС), да затварят консулствата (едно руско консулство в Сан Франциско и едно американско консулство в Санкт Петербург) и да наложат вълни от санкции срещу Русия.
Четири месеца след като Скрипал (и един нещастен детектив на име сержант Ник Бейли) бяха освободени от британската болнична помощ, още две фигури бяха поразени от отравяне с Новичок и откарани в болница на 30 юни, като жената – Даун Стърджъс умира 9 дни по-късно, В това също веднага беше обвинена…Русия.
Изследванията на Хелмер систематично унищожават официалните повествования с майсторството на юрист, превеждайки читателя през няколко жизненоважни въпроса, които оформят композицията на книгата като цяло и които ще ви представя тук:
Защо Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия изчезнаха от лицето на Земята след освобождаването им от болницата в Солсбъри? Известно е, че е записано едно контролирано видео с участието на Юлия, която говори и няколко кратки разговора на Юлия и баща й със семейството, след отравянето им, но нищо повече. Отвъд този факт, изглежда че Скрипал са били държани в американска военна база в Глостършир за неопределено време, както Хелмер посочва „в момента на оздравяването им, когато двамата започват подробно да изразяват в своите публични коментари какво се е случило, техните комуникации бяха прекъснати. Нищо повече не се знае до днес.”
Въпреки че премиерът на Обединеното кралство уверяваше, че е издадена европейска заповед за арест на двамата руснаци, за които се твърди, че са изпълнили злонамерената воля на Путин върху бедните Скрипал – защо в Интерпол не са регистрирани такива заповеди? Дали защото такива заповеди, всъщност, изискват доказателства?
Защо британското разузнаване одобрява разрушаването на големи участъци от дома на Скрипал на адрес: 47 Кристи Милър Роуд в Солсбъри, поради очевидни „опасности от смъртоносни замърсители“, докато само на дръжката на вратата е имало петна с Новичок? Ако разсъжденията се дължат на безопасността на здравето, тогава защо подобни действия не са предприети в полицейското управление на Борн Хил, което сержант Брадли е замърсил или ресторанта и кръчмата, в които е ходил Сергей Скрипал преди отиването си в парка … или замърсения лондонски хотел, където двамата руски агенти очевидно са отсядали?
Тъй като Новичок е изключително бързо действащо вещество, което обикновено атакува нервната система за минути, как е възможно времето, между момента на заразяване на баща и дъщеря Скрипал и момента на загубата на съзнание на пейка в парка, да е над три часа ?! Как е възможно? По същия начин как беше възможно това, че моментът на заразяване на сержант Бейли в дома на Скрипал се случва цели 12 часа преди той да почувства нужда да отиде в болницата?
Какъв, по дяволите, е странният случай на двете злополучни жертви на отравяне с Новичок през юли 2018 г. в Еймсбъри (на 9 мили от Солсбъри)? Били ли са Даун Стърджъс и нейният партньор Чарли Роули просто съпътстващи жертви при усилието на MI6 да запуши липсваща дупка в разказа, причинена от липсата на каквито и да било доказателства за устройство, използвано за нанасяне на нервнопаралитичния агент върху дръжката на вратата? Защо Роули (известен със зависимостта си от хероин) няма спомен къде е намерил флакона за парфюм, пълен с Новичок, който той подарил на Стърджъс на 26 юни? Защо флаконът за парфюм е намерен единствено от властите в кухнята на Роули два дни след смъртта на Стърджес на 9 юли, въпреки че е било извършено издирване на Новичок в неговия апартамент, започващо с приемането на двойката в болницата в Солсбъри на 30 юни?
Каква е била ролята на химическите лаборатории в Porton Down на Министерството на отбраната в тази странна история? Самата лаборатория е разположена само на няколко мили от мястото на престъплението, а първият оказал се на местопроизшествието е била дежурният полковник Алисън МакКорт, която случайно пазарувала наблизо и се втурнала към сцената на произшествието. Хелмер описва как полковник МакКорт, ръководител на сестринската служба за британската армия и старши съветник по въпросите на здравеопазването, което я свързва тясно с лабораторията за наука и технологии в отбраната в Porton Down, която две седмици по-рано е провела в района голямо учение за химическа война, наречено „Токсичен кинжал“. Тези неща просто съвпадение ли са?
Лабораториите Porton Down, които са тествали кръвните проби на Скрипал и Новичок в дома на Скрипал, са част от Министерството на отбраната и до ден днешен публично не е признато съществуването на тези проби в лабораториите. Исканията на Хелмер и други да получат потвърждение от лабораториите, съгласно законите за свобода на информацията, са били направо отхвърлени, на основание „обществен интерес“. Защо? Възможно ли е,тъй като, всъщност, никога не са правени кръвни изследвания? Книгата на Хелмер проучва този въпрос дълбоко и липсата на доказателства ще ви шокира.
Какво да се каже за Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО)? Тъй като ОЗХО проведе паралелни тестове на кръвните проби на Скрипал, както и на по-късните жертви през юли Даун Стърджес и Чарли Роули, за да получат „съвпадения“ със следите от Новичок във флакона за парфюм и дръжката на вратата на Скрипал, защо доказателствата за тези проби не бяха обявени? Освен това, защо офицерът от британското разузнаване беше единствената фигура, която наблюдаваше пробите, взети в ОЗХО за проверка? В действителност, Хелмер посочва, че една швейцарска контрактна лаборатория (Spiez), свързана с ОЗХО, е била в противоречие с всички британски твърдения, че съществува някакво „съвпадение“ между пробите на Скрипал и отравянето с Новичок A-234.
И накрая, Хелмер пита: Защо всички разисквания на Изпълнителния съвет на ОЗХО по въпросите, свързани със случая „Скрипал“, бяха секретни и по този начин в противоречие със собствената си харта и защо на Русия бе отказано правото да участва в разследването на атаката с Новичок както е гарантирано в Клаузи XIII и IX от Конвенцията за химическо оръжие на ОЗХО? Може ли това да има нещо общо с ролята на бившия генерален директор на ОЗХО Ахмет Юцмю, турски НАТО-фил, който, както Хелмер отбелязва, „също така е бил член на щаба на НАТО, отговарящ за разширяване на военните операции на НАТО до руската граница, както и операциите на НАТО в Украйна и Сирия.“ През 2019 г. Юцмю е въведен в Ордена на Свети Михаил и Свети Георги от кралица Елизабет II за заслуги към Империята.
Хелмер продължава да изтъква, че всеобхватната динамика, оформяща събитията от аферата Скрипал / Новичок, се ръководи от разпадащата се западна империя, която работи неуморно, за да обгради Русия с щит от балистични ракети, като същевременно саботира всички усилия на истински патриоти на запад от установяване на положителен съюз с Русия.
Възползването от възможността да прочетете тази книга на втората годишнина от аферата „Скрипал“ е не само ценно упражнение по логика, но и ключ към отчаяното и гонено от все по-нарастващ страх съзнание на дълбоко центрираната в Лондон държава, която бързо губи контрол над реалността и влиянието, което е имала от поколения насам.
