Българският народ издига кандидатурата на Радев и Йотова, както личи от самата форма на издигането им – инициативен комитет с широко ветрило от хора. Много от партиите вече са заявили своята подкрепа: БСП има решение от лятото за подкрепа на президента Радев и вицепрезидента Йотова; Слави Трифонов го обяви лично в ефир; Кирил Петков и Асен Василев също заявиха подкрепа; множество извънпарламентарни партии също го сториха. Подкрепата е широка.
ДПС имат всички основания да се борят срещу президента Радев, тъй като той постави неудобни за ДПС и за олигархията въпроси; за ГЕРБ, за цялата тази клиентела, която живее от досегашния корупционен властови модел. Няма никакво очакване ДПС да ревизира поведението си спрямо президента Радев.
Президентът Радев е безалтернативен като фигура и като средоточие на надеждите на хората; той заложи един работещ модел на сътрудничество между наглед непримирими идеологически опоненти отляво и отдясно, който сега работи в служебното правителство. Този факт съвсем не гарантира преизбирането му.
Всичко зависи от това дали всеки един от нас ще осъзнае залога и ще отиде да гласува в деня на изборите.
На изборите през лятото, когато претовареният, преобременен от скандали ГЕРБ изглеждаше напълно обречен, хората отидоха на море, тъй като това им е по-важно през юли, и затънахме в нов цикъл на безвремие. Затова, на 14 ноември да отделим половин час и да гласуваме, ако не искаме да гласуваме още един път след седмица, което ще бъде напълно безсмислено.
Румен Радев бе припознат от десницата, а не той припозна десницата, тъй като води битки, които са общ знаменател за цялата демократична общност.
Припомням битката за реформа в съдебната система и факта, че президентът върна първата номинация на главния прокурор Иван Гешев и подписа едва когато Конституцията не му оставяше други възможности.
Той върна и кандидатурата на сегашния консул Пламен Георгиев. Президентът Радев се държа принципно през цялото време; той слезе на площада, когато хората протестираха. Нормално е всички, които милеят за законността в България, да го припознаят.
Има една опорна точка в пропагандата на ГЕРБ, която внушава, че президентът е завил вдясно. Румен Радев наложи вето и осуети отмяната на следприватизационния контрол, което, е ключов либерален блян. Чрез служебното правителство президентът осигури съответните добавки за пенсионерите. Това не е либерална, а класическа лява, кейнсианска мярка, стимулираща потреблението.
Президентът наложи вето върху първия вариант на Закона за концесиите. Концесионирането също е инструмент на либералната политика. Така че той е устойчиво закотвен вляво от центъра, което не значи, че не е в диалог с десницата и че няма общи битки за водене и с демократичната десница.
Твърденията на Бойко Борисов, че в лицето на Радев се е появил диктатор, са нелепи. Това е „стратегия на огледалото“ – оглеждаш се, възмущаваш се от това, което сам си направил, и го приписваш на друг.
12 години имахме премиер, който раздаваше бюджета от първо лице, единствено число, и който не слизаше от медиите (имаше директни включвания в ефир, които показваха как шофира джипа си, телевизионните канали прекъсваха програмите си, за да излъчат неговите умозрения, докато шофира). След всичките тези години, в които той събираше службите и силовите органи при себе си всяка седмица; в които дори се самопокани на заседание на ВСС и обменяше SMS-и с един от членовете му – след всичко това, същият този човек твърди, че след него се е появил диктатор. Това е нелепо.
Има странен обрат в пропагандата на опонентите, които преди пет години внушаваха, че президентът Радев е назначен от Москва. Ако президентът беше назначен от Москва, щеше ли да опонира на самия Путин на форума в Санкт Петербург, когато руският държавен глава се съгласи с неговите аргументи? Щеше ли да даде достоен отговор на руския патриарх, който си позволи недостоен тон тук, в София? Ако Румен Радев беше „американски човек“, както се твърди сега, щеше ли да възрази срещу многомилиардната и неизгодна за България сделка за закупуване на нови изтребители, която е основна за двустранните отношения? Щеше ли да заеме твърда позиция по отношение на Северна Македония, чието приобщаване към ЕС е приоритет за Вашингтон?
Със способността си да казва „не“ президентът се движи тъкмо в онзи тесен коридор между интересите на Великите сили. Това е много сложен пилотаж, който Румен Радев успява да прави със свойственото за него изкуство на висшия пилотаж.
Дефиницията на Шарл дьо Гол за политик е „човек, който умее да казва „не“. Борисов парадираше със своите фамилиарни отношения със западните лидери. Те го прегръщаха, за да гласува „за“ на Европейските съвети. Сега сме в много по-неблагодарна позиция. Президентът се старае да отстоява националните интереси; това е трудно, но го прави.
Ivo Hristov