Connect with us

Hi, what are you looking for?

ВЕСТНИК УТРОВЕСТНИК УТРО

КОМЕНТАР

“Да бабахнем Лондон!”





В последно време риториката на ръководството на РФ се променя. Това е очевидно. Медведев е все по-малко самотен в своите закани срещу Запада и неговата политика на територията на бившата УССР. Най-войнствени бяха няколко от участниците в предаванията на Владимир Соловьов по телевизия Россия 1. Водещият не правеше изключение. Чуваха се призиви от типа „бабахнем по Лондону“ и други подобни. През последните дни наративът се ожесточи и от страна на представители на висшето ръководство на Русия. Само Дмитрий Песков продължава със своите двусмислени и овъртолени изказвания, които само дразнят руснаците. Всички знаят, че членовете на фамилията на говорителя на Путин притежават по още едно гражданство, освен руското. И то на държави, с които Русия воюва вече все по-малко опосредствено. Мъгливата и непоследователна позиция на Кремъл за очертаните „червени линии“ през цялата 2022 г. създаде усещане в руските „западни партньори“, че Путин е неуверен и се колебае при вземане на важни решения. В Белия дом очевидно част от служителите виждат в лицето на Русия „книжен тигър“, който само ръмжи застрашително. И нищо не следва. Владимир Соловьов става все по-убедителен единствено в ролята на телевизионен „книжен тигър“, който имитира и иронизира Олаф Шолц. САЩ прескочиха в експериментален порядък няколко пъти руските „червени линии“ и се убедиха, че не последва нищо страшно. Конкретно за янките. И престанаха да обръщат сериозно внимания на въпросните линии. Американският политолог Дмитрий Саймс счита, че „само ако Русия започне да прави нещо по-сериозно, то тогава американците ще реагират и ще коригират своите позиции“. Очевидно във Вашингтон оценяват руските действия като лишени от политическа воля и решителност. Дали това е така ще ни стане ясно след време. Дали ще реагира Кремъл изненадващо твърдо на градиращите агресивни действия на Запада? Ще видим в съвсем обозримо бъдеще. Мисля, че вече неколективният Запад не е в състояние да предвиди какво точно ще бъде поведението на Кремъл през следващите месеци. Това вероятно ще му донесе неочаквано неприятни за него преживявания до края на тази година. Ситуацията е изнервяща за ерзац лидерите на ЕС. Така или иначе се доближаваме постоянно, прекалено близо до употреба на атомно оръжие. И двете страни показват готовност да го употребят. Поне на думи. Дали блъфират или не… за нас е без особено значение. Достатъчно е едната страна да го задейства. Българските управляващи със своето поведение, декларации и взети решения показват, че изцяло са убедени, че Русия ще загуби в битката срещу неколективния Запад. София за разлика от редица западноевропейски натовци залага „ва банк“ на Североатлантическия алианс, който реално не съществува вече в този вид, в който си го представят ярките представители на българското евроатлантическо мнозинство. У нас не са малко представителите на евроатлантическата общност, които вярват, че РФ ще се разпадне и Москва ще плаща репарации на Киев. А Путин ще бъде съден като военен престъпник. Тези виждания, в последно време Алексей Арестович, говорител на Зеленски, поразруши като изказа съмнение в крайната украинска победа над москалите. Но само с половин уста. И само с леко съмнение. В Киев вярват, че от Южния Федерален окръг на Русия ще се появи ново държавно образование наречено ЮгоРусия. На никого у нас не му е забранено да си мечтае заедно със Зеленски, когато той е в приповдигнато по изкуствен начин настроение. И да пее хита на този сезон у нас „Български евроатлантик за бой се стяга, праща дизел, пушкала…“. Проблемът за нас е друг. Ако все пак режимът в Киев загуби войната? А САЩ преценят, че нямат повече сериозни интереси в Европа, изоставят своите “стратегически съюзници”, то ние българите дето сме “стратегически” какво ще правим? Ако Зеленски победи, то всичко е ясно. Ще уголемим цветните портрети на Петков и Нинова, които обърнаха хода на войната миналата година, според Politico и Die Welt, като снабдиха с огромно количество боеприпаси и дизел ВСУ. Ще лепим афишите на двамата по градове и села в нашето богохранимо отечество. Ще станат двамата национални герои. Ще управляват България до дълбока старост. Но не дай Боже да се случи точно обратното, то до колкото познавам руснаците е сигурно, че ще поискат репарации от всички държави, които са допринесли за убийството на мирни руски граждани в Донбас, Крим, Херсонска и Запорожка области, а и в Белгородска и Курска. А може и още някъде по-близо до Полша. И за нанесените поражения и щети на изброените руски територии. Май ще бъде разумно да не прибързваме с уголемяването на цветните портрети на Нинова и Петков. Както и на рояк наши овластени индивиди и пишман политици около тях. Защото всички ние в собствените си очи тогава ще представляваме наистина тъжен пейзаж.

Боян Чуков





Може да Ви хареса

ПОЛИТИКА

Марко Рубио е информирал Сергей Лавров за разговорите си с украинската делегация в Париж На 17 април се проведе телефонен разговор между министъра на...

ФОКУС

Десетки видеа в социалните мрежи показват судански въоръжени групи, използващи българско оръжие. Според маркировките на снарядите става въпрос за ново производство. Судан се намира...

ВОЙНА

Руското външно министерство предупреди Германия за последствията от евентуални доставки на крилати ракети Taurus в Украйна. Москва предупреди, че всяко използване на германски ракети...

ВОЙНА

Търговската и санкционна война между САЩ и Китай бързо набира скорост, като единствената разлика е, че информационното поле е почти изцяло заето от американски...