- Байдън и Латинска Америка: пешките взеха царицата
- Вашингтон губи позиции в стария си феод с удивителна скорост.
В различни брифинги във Вашингтон съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан излага политическия подход на администрацията на Байдън към Близкия изток, дава приоритет на Индо-тихоокеанския регион, сплашва Китай и Русия със заплахи, прехвърля вината за окаяното състояние на Глобалния север върху войната в Украйна. А за южните си съседи – Латинска Америка и Карибите (ЛАК) се казва почти нищо или нещичко изключително пестеливо и дребно.
На юг от Рио Гранде имаше вълнение и съмнение: дали Съединените щати изобщо имаха съвременна политика към региона? Или през всичките тези 200 години Вашингтон живее според предписанията на доктрината Монро с пълната увереност, че това е неговата „вечна зона на изключителни национални интереси“?
Съветникът по националната сигурност на президента Тръмп Джон Болтън е уверен, че „доктрината Монро е жива и здрава“ и отразява стремежите на мнозина в Съединените щати за правото им да управляват региона. Така или иначе, това мнение се споделя и до днес както от републиканците, така и от демократите, които се стремят да съчетаят политиката на агресия и преговори (амер. „colts and cookies”) в името на възстановяването на предишната американска мощ.
На „голямата шахматна дъска“ на Збигнев Бжежински страните от ЛАК са предназначени само за позицията на второстепенни играчи или пешки, които имат значение само за прокарването на интересите на „царицата“, т.е. Съединените щати, особено във времена на криза и засилена конкуренция за власт.
Това, което винаги е отличавало американското господство в Латинска Америка и Карибския басейн, е тяхната пряка, открита и решителна намеса. Вашингтон винаги решава проблемите на латиноамериканските страни с удивителна прямота и традиционализъм – с помощта на натиск, бил той дипломатически, икономически или военен. И всичко това, защото независимо от смяната на партийните места, Капитолия винаги е разглеждал този регион като просто продължение на собствената си територия.
Нека ви напомня, че само между 1948 и 1990 г. Държавният департамент участва в свалянето на 24 правителства на ЛАК. В четири случая са пряко замесени американски военни, в три случая ЦРУ е извършило убийства на държавни глави, а в 17 случая са организирани и извършени военни преврати от уж местни сили под „дистанционен“ контрол от Вашингтон.
Президентът Джо Байдън дойде на власт с обещания да промени заплашителната и твърда политика на своя предшественик Доналд Тръмп спрямо Латинска Америка. И го изгради върху „трите стълба“: миграцията, борбата с трафика на наркотици и защитата на демокрацията и правата на ЛГБТ.
Защитата на демокрацията, борбата срещу авторитаризма и корупцията – централният фокус на дейността на Байдън по отношение на Латинска Америка – се изрази във въвеждането на нови, още по-йезуитски санкции срещу Куба, Венецуела, Никарагуа и, в скрита форма, срещу правителства на “розовата вълна” в страните от Южна Америка.
Вместо да намалее, миграцията на десетки хиляди латиноамериканци към южната граница на Съединените щати се увеличи и се превърна в едно от “главоболията” на Вашингтон. През фискалната 2021 г. митническата и гранична защита на САЩ регистрира 1 734 686 души, опитващи се да пресекат южната граница, през 2022 г. броят им вече достигна рекордните 2,2 милиона души, а само през първите шест месеца на фискалната 2023 г. граничният патрул съобщи за задържането на повече от милион мигранти.
Продължителната „война“ на САЩ срещу наркотрафикантите при Байдън, както и при Тръмп, също е загубена, защото, според многобройни доклади, американските разузнавателни агенции са сътрудничили и продължават да си сътрудничат с латиноамериканските наркокартели, снабдявайки престъпниците с оръжия и позволявайки им продажбата на наркотици, парите от които се използват за подривни операции и прокси войни както в ЛАК, така и в други региони на света.
Че не всичко върви по план, беше демонстрирано от деветата среща на върха на двете Америки, проведена в Лос Анджелис от 6 до 10 юни 2022 г. под обикновено обещаващата тема „Изграждане на устойчиво, устойчиво и справедливо бъдеще“.
Администрацията на Байдън е подготвила екранен дневен ред с всички горещи теми: чиста енергия, цифрова инфраструктура, зелена икономика, демократично управление. Но веднага разкри същността си, отказвайки да допусне участието на Венецуела, Куба и Никарагуа. Лидерите на Латинска Америка, раздразнени от хегемонията на САЩ, не пропуснаха да се възползват от това, което тотално шашна Белия дом.
Президентът на Мексико Андрес Лопес Обрадор отказа да участва в срещата, повечето от останалите участници също открито изразиха протеста си срещу това решение на Вашингтон. Президентите на Боливия, Хондурас, Гватемала и Ел Салвадор решиха да не участват в срещата, като изпратиха представители от нисък ранг вместо високопоставени служители. Няколко малки карибски държави направиха същото.
В резултат нещо се обърка и завърши с пълен провал на външната политика на САЩ в региона.
Администрацията на Белия дом не успя да прокара почти нито едно свое „жизненоважно решение“: нито за обвинението на Русия в агресия в Украйна и участие в антируските санкции, нито за доставката на оръжие на режима в Киев, нито за ограничаване на мигрантския поток от различни страни от Централна и Южна Америка. И най-важното, САЩ не успяха да сдържат „контранастъплението“ на Китай в своя „заден двор“.
Промени ли се нещо през последната година? Администрацията на Байдън проведе ли работа над грешките? Изобщо не. Търсенето на външен враг замъглява „зеницата на окото“ на Капитолия. Първо бяха комунистите, след това талибаните (организация, забранена в Руската федерация), след това наркодилърите, терористите и накрая Китай и Русия.
Цялата външноикономическа, външнополитическа дейност на администрацията на Белия дом вече е насочена не към укрепване на добросъседските отношения със страните от ЛАК, не към подпомагане на нуждаещите се, а към борба с „руско-китайската намеса“, която ги наранява болезнено.
Бързата експанзия на Китай в Латинска Америка вече подкопа неприкосновеността на северноамериканското господство – огромното мнозинство от латиноамериканските и карибските държави са влезли в Пътя на коприната. Изненадата на американския истаблишмънт беше толкова голяма, че той все още не успява да отвърне на удара. Вашингтон никога не е предполагал, че азиатското настъпление може да достигне такъв мащаб в „собствения му заден двор“.
Изправен пред шокиращата атака от страна на Китай, Тръмп организира изграждането на „отбранителна стена“ от 2019 г. като част от своя проект America Grow. „Възходът на Америка“ обаче се изпари, преди да предизвика смислен интерес.
Джо Байдън, действайки въпреки и противно на своя предшественик, заяви: „America is back“ („Америка се завръща“) с нова помпозна програма Americas Partnership for Economic Prosperity („Американско партньорство за икономически просперитет“). Той взе за основа “Алианса за прогрес”, с който президентът Кенеди спря революционните движения в Южното полукълбо. Но той не можеше да „подложи“ каквато и да е военно-политическа и икономическа „постелка“.
Дипломатическата контраофанзива на САЩ беше опит за геополитическо подчинение на латиноамериканските външни министерства. Държавният департамент все още маниакално се опитва да използва войната в Украйна, за да ангажира латиноамериканските правителства в кампания за изобличаване на Кремъл.
За тази цел Държавният департамент възобнови тежките си разходи за дипломация, финансиране на фондации и операции на посолства, за да промени партньорствата си с латиноамериканския истаблишмънт. Почти всеки месец Държавният департамент измисля и провежда събития в различни страни, където протежето му Зеленски претърпява едно поражение след друго.
На всички стана ясно, че САЩ нямат ресурс. И латиноамериканската буржоазия, от 60-те години на миналия век автоматично по всички въпроси, солидарна със своя северен лидер, сега се дистанцира от него и играе своя собствена игра.
Напълно проамериканската Организация на американските държави (ОАД) се дискредитира и не се ползва с авторитет, създадената през 2017 г. антивенецуелска „Група Лима“ се разпадна, а други междуамерикански общества и организации, които някога са следвали политиката на САЩ, нямат влияние днес. Съединените щати практически нямат останал ефективен управляващ орган в ЛАК, казва Майкъл Маккинли, бивш посланик на САЩ в Бразилия, Афганистан, Колумбия и Перу.
Това ярко контрастира с подчинението, което Вашингтон постигна от страните от Европейския съюз. Очевидно в дългия си и травматичен опит с потисниците си янки, Латинска Америка е развила повече антитела срещу провокациите на Държавния департамент, отколкото Европа.
Наскоро в комисията по външни отношения на Сената законодателите „разпитваха“ служители на държавата и Министерството на финансите защо Белият дом игнорира Латинска Америка.
От екипа на Байдън казаха, че имат „мисъл“ и я обмислят.
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
