Connect with us

Hi, what are you looking for?

ВЕСТНИК УТРОВЕСТНИК УТРО

АНАЛИЗИ

Глобализъм срещу национализъм: На кого принадлежи бъдещето?

Робърт Бартли, дългогодишен автор на редакционното каре в Wall Street Journal, беше усърден радетел на свободната търговия, който в продължение на десетилетия настояваше за допълнение на Конституцията с пет думи: „Трябва да има открити граници”. Бартли приемаше всичко онова, което заличаването на американските граници и непрестанният наплив на чужди народи и стоки означават за страната. Той казваше: „Мисля, че с националната държава е свършено”. Неговата визия и идеология имат дълго родословие.

Този култ към свободната търговия и отворените граници процъфтява за пръв път през XVIII век във Великобритания. В ролята на своеобразен апостол Павел за тази постхристиянска вяра влиза Ричард Кобдън, който хипнотизира елитите с величието на визията си и силата на своята реторика. На 26 януари 1846 г. в залата „Свободна търговия” в Манчестър тълпата е толкова многолюдна, че се налага седалките да бъдат премахнати. От подиума Кобдън се провиква: „Гледам по-надалеч. Виждам принципа на свободната търговия, на който трябва да се основава моралният свят, като принципа на гравитацията във вселената – свободната търговия привлича хората, отхвърля антагонизма на расата, вероизповеданието и езика и ни обединява във вечен мир.”

Британия се обръща в неговата утопична вяра и отваря пазарите си за света. От другата страна на Атлантика обаче, е възприета една друга система, станала известна като „американската система”. Вторият закон подписан от президента Вашингтон е Митническият закон от 1789 г. Бащата-основател на страната в своето първо обръщение към Конгреса казва: „Свободните хора…трябва да насърчават такива производства, които да ги направят независими от жизненоважните, особено военни, чуждестранни доставки.” В своя „Доклад за производствата” от 1791 г. Александър Хамилтън пише: „Всяка нация трябва да се стреми да притежава най-важните неща за своето национално снабдяване. Те включват средствата за препитание, местообитание, дрехи и отбрана.”

Това е мъдрост, родена от опита. В Йорктаун американците трябва да разчитат на френски мускети и кораби, за да спечелят своята независимост. Те са решени да изградят система, която да сложи край на зависимостта от Европа за нуждите на нашия национален живот и създават нови връзки на взаимозависимост сред американците. Британската глупост се прояви през Първата световна война, по време на която самодостатъчната Америка стои настрана и продава на зависимата от вноса Англия храните, продоволствията и оръжията, от които тя има нужда, за да оцелее, но които не може да произвежда.

Първите важни стъпки на Америка към свободна търговия, отворени граници и глобализъм са направени със Закона за разширяване на търговията на Джон Кенеди и със Закона за имиграцията от 1965 г. на Линдън Джонсън. В края на Студената война обаче възниква реакция срещу това и започва голямото пробуждане. Търговските дефицити на Съединените щати нарастват със стотици милиарди долари, а повече от милион законни и незаконни имигранти годишно заливат страната и забележимо променят самия характер на държавата.

Американците започват да осъзнават, че свободната търговия изкоренява производствената база на нацията, а отворените граници означават загуба на страната, в която са отраснали. А на тази земя няма по-голяма загуба от това.

Новата съпротива на западния човек срещу глобалисткия дневен ред сега се проявява навсякъде. Виждаме го във враждебността на Тръмп към НАФТА, в неговите мита, в неговата стена на границата. Виждаме го в английската декларация за независимост от ЕС чрез Брекзит. Виждаме го в политическия триумф на полските, унгарските и чешките националисти, във възходящите в цяла Европа анти-ЕС партии, в сепаратистките движения в Шотландия, Каталуния и Украйна, както и във възторгът към руския националист Владимир Путин.

Европейците започват да гледат на себе си като на коренни народи, чийто Стар континент е смъртоносно застрашен от стотиците милиони нашественици, промъкващи се през Средиземноморието, които идват и окупират родината им.

На кого принадлежи бъдещето? Кой ще реши съдбата на Запада?

Проблемът на интернационалистите е, че визията, която предлагат – свят на свободна търговия, отворени граници и световно правителство – са конструкции на ума, които не се чуват от сърцето. Хората ще се бият за семейството, вярата и страната си. Колко от тях ще пожертват живота си за плурализма и разнообразието? Кой ще се бие и ще умре за Еврозоната или за ЕС?

На 4 август 1914 г. антивоенните германски социалдемократи, най-старата и най-голяма социалистическа партия в Европа, гласуват за изтегляне на кредитите, нужни на кайзера, за да води война срещу Франция и Русия. Германските социалисти са на първо място германци. Патриотизмът побеждава идеологията.

В своята книга „В дните на Сътворението” (Present at the Creation: My Years in the State Department), Дийн Ачесън пише за света след края на Втората световна война и за институциите, родени в годините, през които той служи в Държавния департамент при президентите Франклин Рузвелт и Хари Труман: ООН, Световната банка, Плана „Маршал” и след разделянето между Изтока и Запада – НАТО. Намираме се в дните на края на всичко това.

Нашите транснационални елити имат привидно неразрешим проблем. За да увеличат милионите си на Запад, отворените граници и свободната търговия, която ценят и насърчават, вече не представляват славното бъдеще, а екзистенциална заплаха за суверенитета, независимостта и идентичността на страните, които те обичат.

Може да Ви хареса

КОНСПИРАЦИЯ

Байдън трябваше да понесе унижението на срещата на върха на АТИС пред целия свят. Кадрите на президента на САЩ вече се разпространиха в интернет....

АНАЛИЗИ

Фашизирана Европа търси отговор на победата на Тръмп: отново има гръмки изказвания за необходимостта от единство, укрепване на суверенитета и като цяло отново е...

СКАНДАЛ

„Няколко въпроса към бесния ксенофоб“: Захарова не се церемони с германския външен министър след думите за Русия Официалният представител на руското външно министерство Мария...

ПАРИ

Еврокомисията ликува. Потече дъжд от пари Нови заплати, Урсула фон дер Лайен взима близо 70 бона месечно Европейската комисия обяви поредно увеличение на заплатите...