По време на цялата антируска кампания, налагана от нашите западни партньори, които сега изведнъж се събудиха и прозряха, че войната не може да се спечели от друг, освен от Русия, в България се наблюдаваше още по-яростно насъскване на българското обществено мнение срещу всичко руско.
Ролята на изпълнител падна върху медиите, които получават грантове от фондация „Америка за България“. Също така върху правителствената германска агенция „Дойче веле“, както и върху „Свободна Европа“, която е на правителството на САЩ. В грантоядни медии, чиито издатели са достатъчно цинични да прибират парите от грантове, но да не инвестират в изграждането на собствен коментаторски и аналитичен капацитет – една трета от коментарите са препечатки от „Дойче веле“, „Свободна Европа“, група соросоидни неправителствени организации.
Направете си труда да проследите в известен период от време каква част от коментарите и анализите в „Дневник“ са препубликувани от мрежата присъдружни – американски, германски медии и соросоидни НПО и ще стигнете до същите резултати.
Дори да приемем, че всички те се борят за демокрация, човешки права и върховенство на закона, защо границата не се тегли след темите кой е корумпиран и как да се противостои на злините, които ги задушават. Видя се, че отношението на самите донори може рязко да се промени и към ценностите, които грантовете защитават, и към дефиницита какво представляват тези ценности.
Вместо това същите медии подравняват редакционните си политики и по теми като външна политика, отношение към един или друг конфликт, международни икономически отношения (последното го видяхме, когато цяла Европа настръхна какви са измеренията на подготвяното двустранно търговско споразумение със САЩ, но само грантовите медии у нас не видяха проблем). Отдавна тези медии козируват и приемат безпрекословно насоките на спонсорите си. Дори развиват придобити рефлекси да подразбират позициите на спонсорите и да намекват за тях в своето съдържание.
Най-жалко беше, че когато администрацията на Доналд Тръмп затвори американската агенция за оказване на помощ зад граница – USAID и показа какви суми са хвърляни за придобиването на така нареченото „меко влияние“, у нас реагираха по най-инкриминиращ начин. Не казаха, че с грантовете се запълват дефицити на демокрацията. Просто заеха позиции, че и други медии взимат пари, но разпределяни от официалната власт.
„Ние взимаме пари, но и вие взимате пари“. Ами чудесно. И ако тези, другите, които взимат пари, по подразбиране са продали съвестта си, признават ли грантоядите, че и те продават собствената си съвест?
Украинският конфликт показа по безспорен начин, че една от най-големите исторически грешки, които държава може да извърши, е да се постави в позицията на маша и да върши работата на друга държава – велика сила. Времето минава, колелото на политическия цикъл се завърта и във великата сила на власт идват управляващи, които не споделят вижданията на предшествениците си. От опора за държавата-маша, великата сила се превръща в неин рекетьор с претенции да ѝ се плати за оказаната подкрепа. “Давах ти помощи, сега си искам парите обратно, ако ги нямаш, имаш природни ресурси. И ако искаш да те пазим занапред, пак трябва да се отплатиш с природни ресурси”.
Вече дори и украинският президент Зеленски не твърди, че Украйна е последно препятствие на Русия в похода ѝ към Европа. Освен, че ще трябва да преглътне териториалните загуби, ще наблюдава как подземните богатства на страната му се изнасят, най-вероятно не в честни сделки при най-добри цени, а по план за уреждане на задължения.
Колективният Запад нямаше куража да изпрати войски в Украйна през 2014 за да начертае линии, които не може да се пресичат след отделянето на Крим. След като залогът се покачи многократно, през 2022 година, също не беше склонен да подкрепи реално Украйна истински. Само пращаше продоволствия и техника. Този запад никога не се ангажира истински, и ако сега го направи, няма да е в името на сигурността, а в сделка, която включва ресурсите на Украйна.
Общото между руско-украинската война и грантовете за медиите е, че политическата линия в страните донори може да се промени. Грантовете може да спрат или да се отпускат в съответствие с нови разбирания за правилно и грешно. Държавата, която е допуснала да се подведе по чужд акъл обаче, накрая ще се изправи пред осъзнаването на тежки реалности.
Загиналите и ранените никой не може да ги върне. Загубилите домовете си и разселените може с десетилетия да не възстановят качеството си на живот от преди войната. За донорите на грантове, това е просто губеща кампания, от която могат да се оттеглят лековато, просто преглъщайки похарчените пари, но без други загуби.
Точно затова чуждестранните влияния върху медиите, като модератор на обществени дебати и неформален орган формиращ общественото мнение в една държава трябва да са осветени. Не трябва да се постъпва рязко и крайно като законопроекта на „Възраждане“ за чуждестранните агенти, защото шепа издатели, отдавана продали съвестта си ще се скрият зад глупостите на Манол Пейков, които ще вдигнат врява, че така се посяга на демокрацията и в крайна сметка добрите намерения ще се провалят.
Далеч по-удачно е просто да се поддържа база данни с това които медии получават чуждестранно финансиране, което не почива на търговски договорености. Тази база данни трябва да е леснодостъпна през интернет, през приложение, и всеки човек да има достъп за проверка. Защо не и медиите да публикуват банер с линк към базата данни.
Лицемерно е банер с фондацията донор да стои на дъното на сайт, чийто собственик се финансира с грантове и това да се приема за достатъчна проява на публичност и прозрачност. Наличието на банер или дисклеймър, който упоменава какъв процент от годишното финансиране на организацията е осигурен от чуждестранни донори и той да се поставя под заглавието на всяка статия преди да започне самото ѝ съдържание, е честната доза публичност и прозрачност. Не е нужно такива медии да се жигосват като „агенти на чуждестранно влияние“ или нещо подобно. Достатъчно е само да се знае, че всеки път, когато публикуват статии, формиращи общественото мнение по важни въпроси, ще се знае, че тяхното мнение, ако не формирано, то поне е подпомогнато в изразяването му от чуждестранни донори. Пък нека обществото да реши в каква степен да се довери на такава медия. Дали й се помага да оцелее, или се мотивира да заема позиция.
Чуждестранното влияние на САЩ има няколко разклонения. USAID спря да работи в България преди години, защото се прие, че сме достигнали ниво на развитие, от което не следва тя да ни подкрепя. Остана обаче фондация „Америка за България“, която е наследник на парите на Българо-американския инвестиционен фонд, който встъпи в страната ни в през 1991 година, инвестира в редица стратегически области, накрая продаде дяловете си и остави печалбата на фондацията да работи за „сърцата и умовете на българите“.
И тук не става дума само за медийно влияние. Сърца и умове се купуват с пари за концерти, образователни програми, намеса в училищното образование. Същата фондация спонсорираше и гей-парадите. Последното нямаше да има кой знае какво значение, ако не показваше, че се нарушава вторият принцип, с който фондацията се асоциира – непартийността. След като подкрепиха LGTB движението при администрацията на Обама и Демократическата партия, а сега се оказа, че на власт идва Доналд Тръмп и той, както и неговата администрация заемат различна позиция по въпроса с политическото отношение към нетрадиционните сексуални ориентации, „Америка за България“, побърза да разплати грантове за четири години напред. С надеждата, че получателите ще оцелеят до идването на нов президент, който ще възстанови стария мироглед.
Това обаче си е партийно позициониране на фондацията и каквото и да се говори, поставя получателите на помощта в положение да разчитат и да се надяват на една политическа партия в САЩ, и на нейните лидери.
За грантоядите е достатъчно да посочат на банер от 10 квадратни сантиметра в уеб сайта си, достъпен само от компютърен браузър, и то ако човек превърти чак до неговото дъно, че получават пари от чужбина. Това е половинчато и е чисто отбиване на номера като се има предвид мощната им фиксация да откриват крайни собственици на медии. Не, че последното не е важно, но не може да се приоретизира един тип публичност, за сметка на друг. А точно такава медийна среда опитват да моделират медиите на чуждестранна ясла.
Така че, нека не забравяме, че интересите на управляващите в страните донори са нещо променливо. Няма по-голяма глупост от това държавата ни да се отдаде до край на чужди интереси, тотално забравяйки за своите. Няма по-голяма вътрешна опасност за националната сигурност от медиите, които имат влияние върху обществения дебат и новинарското съдържание, но посвещават редакционната си политика на своите задгранични спонсори. Не за друго, но Украйна показа, че и позицията на съюзниците ѝ се променя. И великите сили се помиряват, но щетите, които може да се нанесат върху националното образование, националната сигурност и народа, може да не се излекуват и след десетилетия.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
