Търговският регистър – продължава копаенето на дупката за 2 милиарда
Карлсон, който живее на покрива, обещава на своето другарче Дребосъчето: „Ще дойда при теб в пет часа, но не по-рано от шест и в никакъв случай преди седем“.
Това изречение е еманация на създаването на електронно правителство в България. 14 години, 2 млрд. лв. европейско и национално финансиране и около десетина твърди обещания, че електронното правителство ще стартира, ако не идния месец, то до два месеца най-много, в най-лошия случай – до три.
На 7 февруари тази година Бойко Борисов сгълча министрите си на тема електронно правителство: “Лично министрите отговаряте. Никакви заместници, никакви други хора. Ако нещо хубаво направим в този мандат да остане, това е електронното управление. Всеки да го сложи в календара си и ден по ден да следи докъде е придвижено. Имайте предвид, че това ще ви е оценката. И не си мислете, че като дойде септември, някой ще ни е забравил. Щом сме го приели, трябва да го докараме докрай”.
Повечето хора нямат идея какво представлява това електронно правителство, то ги плаши, защото болшинството притежават технически умения, колкото да чатят във фейса, и хич не им е притрябвало да вършат всичко онлайн, да нямат опашка, на която да се наредят, служител, с когото да се скарат и евентуално да пуснат жалба.
На потребителите на електронно правителство ще им се наложи да разбират какво са първични и комплексни услуги; квалифициран електронен подпис – личен и с делегирани правомощия; частен и публичен ключ. Не е трудно, защото естонците го правят изцяло от 2005 година. У нас обаче процесът е вече в тийнейджърска възраст, а неговата функционалност е все още на ниво „прохождане“.
Казано накратко: българите нехаят за липсата на електронно правителство, макар да не съзнават, че целият цирк с пръстовите отпечатъци в болниците, беше само малка част от тази гигантска липса.
Последният срив, който показва колко драматично далеч сме от изпълнението на електронното правителство, е трагикомедията с търговския регистър. Трагедията е истинска за бизнеса, а комедията се отнася до козметичната фирма „Пеперуда“, спечелила част от обществената поръчка за неговото надграждане.
За повечето хора дублирането на информацията прилича на нещо като… нищо. Според едни това са ужасно много кашони с дискети, според други – сървъри, които трябва да се превозят с камиони; според премиера Бойко Борисов това е „държавен склад за електронни данни“. По думите му, „фирмите с най-ниски цени предлагат най-калпави дискове“ и в допълнение взима твърдо решение, че всеки регистър трябва да представя (пред кого – пред държавния склад ли?) копие от информацията. Вероятно вече на не толкова „калпав“ диск, а на по-качествен.
Вицепремиерът Томислав Дончев допълва, че „това не е единственият архив в държавата. Имаме наредби как да се съхранява подобна информация“.
Оказва се обаче, че самата информация я няма, защото начинът за съхранението ѝ е базиран на една и съща софтуерна система – Oracle. Казано накратко, резервните копия, които са съхранявани в Бизнес парка, са зависими от техническото състояние на оригинала и когато се „счупи“ едната система, след нея заминава и другата.
Колко информация е загубена, от какъв вид е тази информация, дали може да се възстанови са въпроси, на които никой няма да даде правдив отговор. Засега в пространството звучи само твърдият тон на премиера, който казва, че няма загубена информация от Търговския регистър.
И след като тези думи идват от човека, който казва, че ще се прави „електронен склад“, дори най-добронамерените стават основателно недоверчиви. Увереността, че нищо от данните на регистъра не е променено е толкова безпочвена, колкото и гаранции, че нито една мида в Черно море не е погълнала мазут от потъналия кораб край Созопол – който си няма работа, да отиде и да провери и ако може – да докаже противното!
Кризата с Търговския регистър започна на 10 август, а от 14-ти август насам регистърът ще заработи от… утре. Прочутото испанско „маняна“ и арабското „букра“ или още по-типичното „инш Аллах“ (ако е рекъл Аллах) са обобщение не само за очевидната техническа и технологична безпомощност в управлението на електронни бази данни. Сривът на Търговския регистър недвусмислено разкрива нивото на готовност на държавата да задвижи целия механизъм на електронното правителство.
Да изясним що е то електронно правителство – по начина, по който работи то в Естония:
От 2005 година безплатен интернет достъп е осигурен във всички публични сгради, централни градски части и паркове. Естонците гласуват и плащат данъци онлайн. Чрез личните си карти, местните получават достъп до публични услуги чрез интернет – справки, издаване на свидетелство за съдимост, платени данъци, дължими суми, независимо в коя сфера. Картата може да се използва за криптиране на документи и за добавяне на електронен подпис.
Личната карта на всеки естонец работи в електронна среда и чрез нея те получават достъп до почти всяка електронна услуга, включително тези на банките, компаниите за комунални услуги и дори за покупка на билети за паркинг или градски транспорт. Електронното управление включва полицията и системите на училищата и здравеопазването. При оказване на спешна помощ чрез картата се достига до електронния здравен картон на всеки човек, където се съдържа не само информация за статус, но и всички документирани случаи на заболявания и назначени лечения.
Успехът на Електронното правителство в Естония се дължи на финансов стимул. Разликата между онлайн и офлайн цените е драстична. Електронните билети за градския транспорт са около 30% по-евтини от хартиените. Банките също са премахнали повечето такси за онлайн банкиране, оставяйки таксите за операции на гише.
Изграждането на българското е-правителство започва през 1999 година. През 2001 г. у нас е направена презентация на естонската електронна идентификация, която е еквивалент на лична карта, но с цялата информация за човека.
В концепцията за електронно правителство у нас, по примера на Естония, е предвидена единна информационна система в която само чрез лична карта с електронна идентификация, всяка оторизирана институция да може да проследи информацията, която й е необходима. Така възрастният човек влиза в аптека, подава си личната карта, а на компютъра веднага се вижда предписаното му от лекар лечение, както и историята на медикаментите, които е ползвал.
Всеки полицай, който спре автомобил да проверка, след няколко секунди ще знае всичко за водача и историята му на пътя.
Ползите от електронното правителство са вече ясни: то изсветлява бизнеса на всички нива; поощрява коректното отношение към държавата; пести разходи за администрация; поевтинява всички услуги; спестява време, което също се калкулира в пари.
Естония изпълнява е-проекта на стойност 50 млн. лв., като на 70 на сто от тях са вложени в хардуер. В България само от 1998 до 2010 г. са похарчени 200 млн. лв. бюджетни пари за хардуер, чиято технология към 2018 г. е вече необратимо остаряла.
По данни на Българската стопанска камара, от 2002 до 2016 г. разходваните средства за подготовката на електронното правителство у нас са около 150 млн. лв. годишно. Търговският регистър обаче спря работа напълно, защото се оказа, че никой никога не е предвидил т. нар. back up на независими носители. Това е нещо, което прави всеки смарт телефон с неща, като снимки и чатове, имейли и рождени дати, но се оказа, че цялата търговска информация на държавата, на която се държи светлата част от нейната икономика, няма идея, че не може да разчита на вариант Б.
Сред същинските проблеми е и фактът, че IT специалистите, отговорни за поддръжката на системата, са под необходимия брой, а тези, които още търпят прекомерното натоварване, са с ниски заплати. Най-вероятно те усилено си търсят работа в частния сектор и приемат престоя си на тази длъжност за временен неуспех и пълнеж в автобиографията. Допълнителното материално стимулиране в Агенцията по вписванията се разпределя между администрацията и не стига до хората, които с труда си гарантират здравето на електронния организъм.
„Измерена в пари, ползата, разпределена за период от 10 години след въвеждането на работещо е-управление, ще възлиза на 2.2 млрд. лв.“, изчисляват анализаторите на Института за пазарна икономика в свой доклад от 2007 година.
През 2010 г. Атанасиос Кунтзерис, старши изследовател в Гръцката обсерватория за информационно общество, обяснява на конференция за бъдещето на електронното управление, че “комуникацията лице в лице струва на администрацията 10 евро, по телефона – 1 евро, а по интернет – 0.1 евро”.
През 2012 г. е направено кратко съобщение от страна на Оперативна програма „Административен капацитет“, че електронното управление в администрацията ще започне да работи през 2013 г. и ще се забави с една година. Първоначалният план е е-правителството да заработи през 2012 г., финансирано с 18,4 млн. лв., отпуснати от Европейски социален фонд. Съмнения за двойно финансиране на 70 на сто от проектите, довеждат до прекратяване на процедурата за въвеждане не електронни услуги в министерствата.
Отлагане на официалния старт на е-правителството у нас е обявено и през ноември 2013 година. Нов проектозакон е разработен от консорциума “Сиела ГТ&К” като част от поредицата обществени поръчки за изработване на е-правителство. “Работихме заедно с Австрия за ново законодателство за е-управление. Проучихме и Естония, но се спряхме на Австрия по две причини – първо, защото това е най-успешният модел за е-управление в целия ЕС и, второ, че тяхното законодателство е много близко с това на българското”. Още тогава е предвидено създаването на предприятие, което да поддържа и развива приложенията и инфраструктурата на е-правителството, като ще изпълнява функциите на т.нар. Единен системен интегратор“. Вероятно това е първообразът на електронния склад.
През 2015 г. едва 13 на сто от всички административни услуги са електронизирани. На старта на второто управление на кабинета “Борисов”, вицепремиерът Румяна Бъчварова дава заявка, че ще електронизира процесите и услугите в държавата и с това драстично ще намали корупцията на всички нива. „За целта първо ще бъдат променени правилата за работа на администрацията, промени в обществените поръчки, които да бъдат с отворен код и така милионите, инвестирани в компютърни системи, да бъдат по-прозрачни“. Само за сравнение, през 2015 г. държавната администрация възлиза на 800 хил. души, а през 2018 г. са 770 хил. души.
През 2016 г. едва 19 на сто от администрациите предоставят електронни услуги; 12 процента поддържат специализирани регистри за такива услуги, а всеки трети административен регистър е само на хартия. Почти 100 процента от подадените електронни заявления са към Агенцията по вписванията, Агенцията по геодезия, картография и кадастър. През ноември на същата година бе въведен пръстов отпечатък за прием и при изписване от болниците, като опит да бъде намалено тяхното финансово източване чрез фалшиви пациенти. Ако електронното правителство вече работеше, както бе заявено през 2010 г. и после през всяка следваща, до 2016 г., мъките с отпечатъците и купуването на апарати за тези отпечатъци нямаше да е нужно.
През същата година под 20 на сто от българите са общували онлайн с администрацията срещу 80 на сто за Естония. Но естонското е-правителство обединява повече от 900 информационни системи, които предлагат над 5000 електронни услуги. Всички други сравнения между естонската работеща система за 50 млн. лв. и нашата неработеща за 2 млрд. лв. само показва за какво дори не можем да мечтаем.
За две години поддръжката на масива от данни на Търговския регистър е глътнала 6 млн.лв. Това може да е малко или много – зависи от качеството на тази поддръжка. Но по данни от публични доклади, годишната поддръжка на цялото електронно правителство на Естония струва 30 млн.лв.
През юни 2017 г. премиерът Борисов прогнозира, че от есента на същата година КАТ и нотариусите ще са свързани в единна система и така ще бъде осъществена крачка от административната реформа. Странно. Тази услуга също е част от електронното правителство. Вицепремиерът Томислав Дончев се заканва, че до една година хартията ще е излишна в общуването между гражданите и администрацията. Към този момент 2-та милиарда вече са похарчени.
Затова у нас ще правим „електронен склад“. С допълнителни пари, разбира се – онези 2 млрд. лв. са отишли, където са отишли.
В заключение: По показателя „Правителствена употреба на ИКТ“ на Световния икономически форум за 2017, Естония е на първо място в Европа и на осмо сред 139-те държави, включени в проучването, а България е на 36-то място в Европа и на 102-ро в глобалната класация, посочва обобщението на Българската стопанска камара.
Що се отнася до все още неработещия „с пълна функционалност“ търговски регистър, той ще заработи от… утре.
Това е сигурно!
