Неграмотни, жестоки хора, облечени в черно, търсят интервюта от потресени хора, прекъсвани от весели реклами
Не знам дали политиците ни достигнаха дъното, най-вероятно да, но за телевизорите съм абсолютно сигурна. Неграмотни, жестоки хора, облечени в черно, търсят интервюта от потресени хора за ужасната катастрофа, която стана в събота.
Тези главозамайващо глупави интервюта се прекъсват от весели реклами за разни неща, та между състраданието, да си изберем най-добрите превръзки, най-доброто лекарство против дрисък и такова против запек… докато сме още живи.
Защото все още още сме живи…. По някаква случайност. Телевизорите са убедени, че тия катастрофи стават само за да покажат, те самите колко са загрижени за народонаселението. Сигурна съм с какъв кеф са разбрали, че ат сутрин да вечер ще бъдат в екраните ни и ще нищят ли нищят трагедията, овъртолени в черни дрехи.
Навсякъде около траурно облечените репортери се набива в очи страшната мизерия
И сега и по време на всеки репортаж. Те не я забелязват. Десетилетия не я забелязват мизерията. А мизерията е майка на всички тези трагедии. Мизерията, до която ни докара герб. Докараха ни до мизерия в бита ни, докараха ни до там да свикнем със счупените тротоари и пътища, с непрекъснати скандали, с кочината…
Докараха ни до такава невиждана мизерия в отношенията ни, каквато аз не съм и подозирала, че е възможна. Хората се наричат един друг прости, тъпи и какво ли не, ако не съгласни със събеседника си…по улиците едно обикновено произшествие се превръща в бой…
Не знам как вие се чувствате, ама аз съм като в капан – ранена. Когато синът ми или мъжът ми не са около мен, съм непрекъснато тревожна. Сякаш отвсякъде ни дебнат опасности. Примирих се, че работата ни не е сигурна, примирих се, че хората трябва да просят, за да излекуват децата си, примирих се, че децата учат какви ли не глупости, но не мога да се примиря с дебнещите близките ми опасности…
И това нещо ако е живот…
Източник: Фейсбук