Същността на така нареченото „възстановяване“ на икономиката на постоянните читатели на Афтършок е известна прекрасно. Печатната машина на Федералната резервна система и свръх ниските данъци вдъхнаха нов живот на дълговите и финансовите пирамиди, създавайки илюзията, че празникът продължава. Цената е известна – понятията капитал и инвестиции съвсем бяха лишени от смисъл, буйно разцъфтяват новите паразитни израстъци, които в нормална система биха били невъзможни по силата на икономическата си несъстоятелност.
Шистовите аферисти, зелената „енергетика“, Тесла, биткоините и т.н. Спонсор на банкета сега станаха тези, които държат всички дълги доларови капитали – започвайки от пенсионните фондове на самите САЩ.
Никакво „възстановяване“ това разбира се не е, това е привеждане на системата в режим на форсирано самопоглъщане, изяждане на остатъците от вековните спестявания.
Всичко това не е новина. Новината е, че това се промъква в мейнстрийма. Ето прясна статия от “New York Times” с характерното заглавие “The Next Financial Crisis Lurks Underground. Fueled by debt and years of easy credit, America’s energy boom is on shaky footing” („Следващата финансова криза поглежда иззад ъгъла. Раздутият от дългове и евтини кредити енергетически бум на САЩ на подвижна опора“).
Основните моменти на статията:
1. Шистовият бум в САЩ доведе до това, че някой говори за енергийно изобилие в САЩ и за геополитически преврат. Някой говори за влиянието на хидравличното разбиване върху екологията и замърсените води. И много по-малко се говори за икономическата несъстоятелност на този бум.
2. Шистовите компании така и не можаха да покажат, че са способни да спечелят пари – „индустрията има много лоша история на парите, които влизат там и не излизат обратно“. 60 от най-големите добиващи компании така и не се научиха да генерират спечеленото в достатъчен размер, за да покриват своите операционни и капиталови разходи – средно от 2012 до 2017 те дават негативен кеш-флоу около $9 млрд. на тримесечие.
3. Тези компании могат да оцеляват само по причина на това, че са способни да намират спонсори, поемащи върху себе си загубите. Например, Chesapeake Energy от 2001 до 2012 можа да привлече $16.4 млрд. чрез борсата + $15.5 чрез дългове + $30 чрез финансови машинации в стил аферата Enron, когато под формата на активи се продаваха някакви бъдещи доставки. Ръководителят на компанията успя да стане номер 134 от най-богатите американци, което не го спаси от странна смърт през 2016, когато с пълна скорост се вряза в бетонна стена без да се опита да спре. На следващия ден след началото на разследването на машинациите :-).
4. Съвкупната отчетност на шистовите компании говори за това, че отрасъла е изразходвал $80 милиарда повече, отколкото е получил от продажбите.
5. Основната причина за толкова плачевните финансови резултати е много бързата деградация на кладенците. В Баккен, например намаляването на добивите от кладенеца пада със 69% през първата година и с 85% през първите три години (а кладенец с традиционен нефт деградира примерно с 10% на година).Това изяснява защо на шистовиците постоянно са им необходими огромни инвестиции, просто за да запазят текущото ниво на добиви.
6. Именно ФРС, а не естествените икономически процеси породиха шистовия бум – чрез пускането през 2008 на политиката на ниски лихви и монетизация на хартията за вторични суровини.
7. EIA продължава да рисува за индустрията бодри прогнози, базирайки се на оптимистични прогнози за бъдещото падане на цените на сондажите, но реалността е такава, че даже след като скочиха цените на нефта, само 5 от 20 шистови компании можаха да получат повече, отколкото бяха изразходвали (през първото тримесечие на 2018 година) и връщането на капитала не позволява да се говори, че индустрията е устойчива. Сега тя се сдържи на повърхността за сметка на ниските лихви на ФРС, а също на изразходването на пенсионните спестявания – пенсионните фондове на САЩ изпитват сериозни проблеми с балансите и се носят из пазара, търсейки все по-рискови печалби.
8. Пазарът сега е свикнал да оценява шистовите компании не според печалбите, а според площите, които владеят. За сега пазарът вярва на това и хората са способни да продават акциите си по веригата на още някого – цялата система работи. Всичко това напомня аферата дотком в края на 90-те години, когато компаниите се оценяваха не според печалбите, а според количеството очи, които са успели да привлекат. Когато спряха да вярват на този начин на „оценка“, схемата се издъни.
9. Днешната реторика за „енергийната сигурност на САЩ“ се намира в отлична хармония с “Make America Great Again”. Но реториката не носи печалби, а икономически несъстоятелните схеми винаги свършват зле.
