На 22 декември управляващите най-сетне смениха шефа на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), която до момента се ръководеше от социалиста Лъчезар Костов с отдавна изтекъл мандат. На негово място обаче бе поставен Цанко Бачийски, енергетикът зад най-тежката авария на АЕЦ „Козлодуй” в историята на централата.
Предвид биографията на новия началник на АЯР възниква основателният въпрос – какво ни чака оттук насетне?
Отговорът даде доказаният експерт в областта на ядрената енергетика Георги Котев с публикация в своя блог, вижте за какво става дума:
На последното си заседание от 22-ри декември Министерски съвет определи нов председател на националния ядрен регулатор АЯР. Когато вече знаете името му и попитате Google за негова фотография, ще получите НУЛЕВ отговор.
Ето защо сега ще имате честта да сте сред първите, които ще го видят на снимки и още нещо.
В лявата част на снимката от началото на 2005-та година Бачийски разказва сам за себе си, за първите му 20 години от работата му в АЕЦ „Козлодуй“. Така научаваме, че за тези първи 20 години от стажа си той специализира в областта на турбинното оборудване и ремонтните дейности.
От дясната част на снимката разбираме, че през юни 2006-а година Бачийски е удостоен със званието „енергетик на годината“. И тук следва да отворим огромна скоба!
На 1-ви март същата 2006-а година в АЕЦ „Козлодуй“ се случва НАЙ-ГОЛЯМАТА АВАРИЯ, в ядрената част на технологията.
Тя се случва в реактора на блок №5.
След изключване на една от 4-те главни циркулационни помпи, които движат водата, която отнема топлината от ядреното гориво, мощността на реактора автоматично трябва да се намали, чрез потапяне в него на определен брой т.нар. „регулиращи органи“, които поглъщат неутрони и така се понижава мощността.
Не всички „регулиращи органи“, обаче, успяват да влязат в активната зона (където се намира горивото) на реактора и тогава операторите решават да „заглушат“ реактора, като по команда спуснат всички налични „регулиращи органи“ в него.
Всеки един реактор разполага с общо 61 броя „регулиращи органи“.
От тях едва 39 успяват да паднат в активната зона на реактора на блок №5, от силата на собствената си тежест, след като са били изключени електромагнитите, който ги е държат в крайно горно положение.
22 броя „ОР“ не успяват да паднат в активната зона и така поставят на ръба на НЕСПОСОБНОСТТА реактора да бъде заглушен.
При нарушено охлаждане, заради спрялата помпа, и неспособност да се заглуши реактора следват непредвидими тежки последици. Те биха се случили, ако в активната зона бяха паднали 37, а не 39 „ОР“, както по случайност се е случило. Реактора е заглушен на ръба на възможностите това да се случи.
АЕЦ-а НЕ СЪОБЩАВА на обществото какво и как се е случило в реактора на блок №5 повече от 2 седмици.
Първото съобщение за тежката авария, с подробности от кухнята се публикува едва на 14-ти март от германската агенция „Дойче веле“. Следват дълги седмици и месеци на замитане и размазване на следите и истинските причини за аварията.
В последствие официално е заявено, че причината за аварията е в неподходящо оборудване, от което зависи правилното функциониране на „ОР“. Топката е прехвърлена в двора на руската ядрена мафия, която доставя съответното желязо. Но истинската вина за оказването на АЕЦ „К“ на ръба на ядрената пропаст е именно направление „Ремонт“, чийто ръководител тогава е Бачийски. За добре проведената операция той е удостоен със званието енергетик на годината.
Наградата във връзка с полученото звание Бачийски получава от тогавашния изпълнителен директор Иван Генов, най-верният съратник на Р.Овч.
По ирония на съдбата именно Генов е посочен за виновник №1 за най-голямата НЕЯДРЕНА авария на блокове 5 и 6, през септември 1992-ра година. В резултат на тази авария двата блока са изключени от мрежата в продължение на дълги месеци. В разследването на аварията тогавашния ядрен регулатор (КИАЕМЦ – предшественик на АЯР) препоръчва Иван Генов вече никога да НЕ ЗАЕМА ръководни постове в АЕЦ „К“. След това Р.Овч. извежда Генов от АЕЦ-а и даже от България, но след известно време го връща на ръководен пост в централата и даже успява ДВА ПЪТИ да го направи изпълнителен директор.
Към датата на аварията от 1-ви март 2006-а година Иван Генов и още трима топ шефове от АЕЦ-а кършат кълки под звуците на самбата, на карнавала в Рио де Жанейро, Бразилия. С тази екзотична двуседмична екскурзия те и нежните им половинки отпразнуват успешния старт на най-голямото престъпление извършвано някога в АЕЦ „К“ – експериментална експлоатация на рециклирано ядрено гориво. Но тази история вече много пъти съм ви я разказвал.
Стана ли ви по-спокойно, като се запознахте с новия шеф на АЯР?
Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.
Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.
Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.