В началото на април Бойко Борисов се озова дълбоко в тила на врага. Защо се получи така е ясно – цял ден генералът се разхождаше с джипката и вероятно обърка магистралата с черен път. Изведнъж срещу него застанаха някакви неръкопляскащи субекти, съвсем непознати хора, които бързо му показаха, че не е добре дошъл. Разжалваха го, гледаха го лошо и потъркваха доволно ръчички. Някакви четирипроцентни политички започнаха да го обиждат, викаха му дори, че не е експерт (представяте ли си?!). И злобно му предричаха черно, безсребърно бъдеще.
Бойко, разбира се, направи това, което беше необходимо в момента – окопа се и от време на време даваше сигнали на своите, че е жив. Досега той смяташе, че всички го боготворят – поне това виждаше от джипката. Сега се превърна в прост редник, който чака някой да го спаси.
На 4 април Бойко Борисов приличаше на Тодор Живков на 10 ноември
Удивително неадекватен. Говореше по-несвързано от обикновено. Предлагаше коалиции наляво и надясно, в които да участва не като лидер, а като прост човечец с огромен опит. И тем подобни щуротии. Мисля, че някъде в този час на изборната вечер Бойко е разбрал това, което Пир е разбрал преди векове. Сигурно си е казал: “Още една такава победа и ще се върна в Банкя сам”. В този миг Бойко отново беше прост пожарникар; редник, пратен да защитава реколтата в Делиормана; десантчик, приземил се с парашута си в тила на врага. В мига, в който Борисов разбра, че е спечелил безапелационно Видин, но е загубил София (досущ като ранната БСП през 90-те), той загуби десетгодишния си рахатлък, изпадна в тревожно безпокойство и се опули пред джипката.
Не знам какво е правил мозъчният тръст на ГЕРБ в този момент. Факт е, че в онази нощ Георги Харизанов взе разстоянието от БНТ до bTV за по-малко от десет минути и обясни в двата ефира, че изборите нищо не са променили. Вероятно в този момент целият ГЕРБ е започнал операция по спасяването на редник Бойко. Бърза и затова недотам добре обмислена операция. За по-малко от пет часа
ГЕРБ премина през първите три фази на скръбта
и едва след това започна да мисли какво може да се направи.
Първо, всички чухме ясно, че тези резултати трябва да се разглеждат единствено като чиста и поредна победа на ГЕРБ, с леки, но пренебрежими успехи на някакви други незначителни и новички политически играчи. Тук се включи и политоложката Антоанета Христова, която ни обясни научнопопулярно, че вотът за статуквото е бил по-силен от вота за промяната – нещо, което абсолютно никой друг извън ГЕРБ не видя. Намесиха се “24 часа” и ПИК, които още по-научно доказаха, че Слави е много зле, тъй като е загубил катастрофално изборите в Учин дол. Ваксинираните медии отбелязаха още, че Европа празнува победата на ГЕРБ, а Манфред Вебер пише поздравителни адреси до Борисов. По-сериозните, също ваксинирани, медии просто игнорираха представянето на ГЕРБ и се заеха да нищят що БСП е толкова зле.
Друга политоложка – проф. Румяна Коларова, ни каза ни повече, ни по-малко, че нов вот означава политическа нестабилност. Че изборите са скъпо нещо, а българският бизнес ще се нагърби за сметка на гражданите. Тук някъде даже се чу, че ако се гласува, пак ще последва нещо като КТБ и Виденовата зима. И… виж какво нещо…. експертът Коларова говореше като експерта Бойко Борисов: “Широко експертно правителство е единственото отговорно поведение”.
Веднага след това се изля гневът на Борисов срещу онези, дето са влезли в парламента, но с толкова нищожни проценти, че нямат право да говорят. В края на петия час Борисов вече бе в трета фаза на скръбта – пазарлък: “Аз им предлагам мир, да сложим експертите…”.
Така през следващите няколко дни
пред редник Бойко има само две възможни спирки по пътя –
депресията и приемането на изборните резултати. Съдбата си е съдба.
Това не е спасяване. За спасителен може да се счита само план, който отвежда Борисов до нова изпълнителна власт, до президентството или до пенсионерски рахат, далеч от съдебна разправия.
За да има нова власт, Борисов има ясен път – да отиде при Слави с необходимите аргументи. Слави, който още поне година-две няма как да именуваме г-н Трифонов, лежи вкъщи, болен от нещо като коронавирус, но Бойко вече го е изкарал, няма проблем. Двамата са от една порода, могат да се разберат. Въпросът не е даже дали Бойко може да излезе със силни аргументи за колаборация. Въпросът е дали Слави има цена, срещу която е склонен да жертва своето управленско бъдеще в името на Бойковия рахат. Вероятно има, но едва ли ще си направи харакири още в началото на филма. Затова прогнозираме, че така редник Борисов не може да се спаси.
Тук е важно тълкуването на онзи “кабинет от експерти“, който ошашавеният Борисов предложи в изборната нощ. Тълкуването не е мое, на Георги Харизанов е – в ГЕРБ всички политици са експерти, така че в този смисъл Бойко не е предлагал ”експертен кабинет”, а най-добрите да седнат и да разберат. Такова изтъркване с гумичка на разликата между “експерт” и “политик” е уникално, но това е друг въпрос – важното е, че с тази идея положението се влошава – щото никой не ще да седне на една маса с политици от ГЕРБ. С експерти – иди-дойди, но с политици – йок.
Вторият вариант е отстъпление сега,
предислоциране на наличната подкрепа и излизане в решителен бой –
на предсрочните парламентарни и на следващите президентски избори. Бойко вече игра този мач – през май 2013 г., когато спечели с огромна преднина парламентарните избори, но Сергей Станишев, Лютви Местан и златният пръст на Волен направиха премиер Пламен Орешарски. Сега ситуацията е по-лоша за Борисов. Той отново е сам срещу всички, няма на кого да се опре в парламента, но сега неговата победа е сянка на онази от 2013-а. Сега е минус 35 мандата и минус 350 000 гласа. Обществената подкрепа хич я няма, така че какъв решителен бой?
Остава вариант номер 3. За този вариант ПП ГЕРБ няма какво да направи. Той е в ръцете на главния прокурор Иван Гешев. А къде е Гешев в тази схема, е въпрос за поне една къща в Барселона и едно чекмедже с кюлчета. Летните протести вкараха Борисов и Гешев под общ знаменател, но не е сигурно дали това е така. Казвам това не заради друго, а за да напомня, че ако легне на тази кълка, Бойко може и да сгреши. И със заслужен отдих да се сблъска с нереформираната съдебна система.
Ден след вота стана ясно, че ГЕРБ май ще избере пътя на конфронтацията – или Бойко премиер, или нищо. Мъдро, защото това означава… нищо. Така редник Бойко няма да бъде спасен, но партията ГЕРБ може да изкара още няколко месеца.
