Събитията, случили се във Вашингтон на 6-и януари, показаха колко самотен остана Доналд Тръмп в борбата си срещу глобализма на американската политическа сцена. Въпреки очевидната изборна измама, малцина представители на Републиканската партия го подкрепиха. А те имаха конституционното право да запазят властта, ако просто не признаеха електоралните гласове от щатите, където измами наклониха везните в полза на Байдън. Но не го направиха.
Отчаяният щурм на привържениците на Тръмп срещу Народното събрание, довел за съжаление и до жертви сред тях, не можеше да промени нищо, освен за пореден път да даде повод на противниците му да кряскат по медиите какъв лош диктатор бил Тръмп и как уж той ги бил насъскал. Въпреки факта, че той постоянно призоваваше за мирен протест. Дори видео-послание, в което моли протестиращите да се приберат вкъщи в мир, беше цензурирано от социалните медии. Защо? Уж подстрекавал към насилие, а той казва точно обратното. Очевидно някой е искал протестът да стигне до кръвопролития, което и се случи. Във всеки случай, по света зрелището ще се запомни като пореден знак за упадъка на американската държава – китайци, руснаци, персийци го коментираха подобаващо, дори и Мадуро се включи от Венецуела. Въпросът е дали милионите привърженици на Тръмп ще се примирят с това, което ги очаква при пълна власт на т.нар. „демократи.“ Очертава се пълна маргинализация на европейската, държавотворната част на населението на САЩ. Вече освен от корпорации и медии, и от държавната машина.
Тези четири години бяха безспирна борба на Тръмп да овладее Републиканската партия, и в последните 2 изглеждаше, че до голяма степен е успял – единствено добре известни глобалисти като Ромни повтаряха глобалистическите нападки срещу него, останалите изразяваха безрезервна подкрепа. Но приятел в нужда се познава – когато ножът опря до кокала и се видя, че Тръмп не е в достатъчно силна позиция да се пребори с изборната измама, мнозина довчерашни уж съюзници му обърнаха гръб и се съюзиха с „демократите“ срещу него. Това си пролича още при отхвърлянето на ветото му срещу безумния бюджет, включващ десетки милиони за неща като „джендър програми в Пакистан.“ А ветото беше, защото бюджетът даваше само 600 долара помощ на американците в борбата с вируса, вместо исканите от Тръмп 2000. Дори и в последното за мандата си значително действие, свързано със законодателството, Тръмп беше на страната на американските граждани. Но в Конгреса неговото застъпничество за тях бе отхвърлено с огромно мнозинство… Показателно.
Все пак, някои народни представители останаха с Тръмп докрая – близо 140 републиканци от долната камара и 7 сенатори подкрепиха искането за непризнаване на резултатите в спорните щати. Това показва, че пробивът му на по-ниските етажи в партията е значителен.
Истината е, че в 35-годишния период от Рейгън до идването на Тръмп в САЩ имаше на практика еднопартийна система, подчинена на глобалистите. Партиите оставаха две само за да поддържат илюзията на американците за избор. По нито един съществен въпрос нямаше съществени разминавания между тях – нито за безкрайните войни и смени на режими в чужди страни, нито за пренасянето на производството към Китай и съответно унищожаването на средната класа, нито за международните споразумения в ущърб на САЩ, от които Тръмп ги извади. Дори и еднополовите бракове, наложени на страната от другите кукли на конци във Върховния съд (представете си – излиза, че според Констутицията, писана в XVIII век, еднополов брак бил допустим!), бяха подкрепени от мнозина „републиканци.“ Неслучайно определението RINO (републиканец само на книга) беше лепнато на голяма част от върхушката от страна на патриотите, гласуващи за тази партия. И сега изглежда наблюдаваме опит за завръщане към тази на практика еднопартийна система.
Какво предстои за Тръмп? Очевидно, той не смята да се оттегля от политиката. Казва, че борбата да бъде направена Америка отново велика тепърва започва. Има два пътя пред него. Може да продължи да се опитва за завземе Републиканската партия, което се вижда, че ще бъде доста трудно, а дори и да успее, винаги ще му тежат пионките на глобалистите, плъзнали из нея. Другият, също труден път, е да създаде своя, автентична националистическа партия (вече има готово доста добро име за такава – America First – Америка на първо място), и да привлече гласоподавателите на републиканците на своя страна. Поне 1/3 от тях биха застанали зад новата партия на мига, това е сигурно. Искрените съмишленици на Тръмп в Републиканската партия също биха хвърлили партийния билет и биха се присъединили към подобно начинание. Това също би гарантирало, че старата Републиканска партия никога вече няма да спечели нищо, а „демократите“ ще управляват безпроблемно години наред. Но в крайна сметка и гласоподавателите, решили първоначално да останат при републиканците, ще трябва да идат при Тръмп, тъй като безметежно управление на противниците им несъмнено би довело до още по-голямо олевяване на САЩ. И така, дори и процесът да отнеме 5-10 години, истинската втора партия, истинската опозиция ще бъде факт.
Който и път да избере Тръмп, оцеляването на САЩ във вида, в който ги познаваме, минава през неговия успех. Провали ли се той, еднопартийната диктатура ще бъде факт. Вече, освен всичко останало, и с нагласени изборни резултати, когато това се наложи заради истинска заплаха за глобалистите, каквато беше и все още е Тръмп.
