За мен си ти родина – свята –
страна си с несравнима красота,
със земна прелест, необятна,
с уникални и добри чеда.
Обичам те, Българийо любима,
обичам те във всеки твой сезон,
обичам те през бялата ти зима,
обичам те в китната ти пролет.
Обичам те в топлото ти лято,
обичам те през цветната ти есен,
сърцето ми със тебе е богато,
в душата си ми като вечна песен.
Обичам те, Българийо любима,
обичам те каквато си била,
радвам се, че в теб ме има,
обичам те каквато си сега.
За мен си ти страна прекрасна,
с уникален чар и много красота,
радвам се, че в теб пораснах,
гордея се, че моя си страна!
За мен си ти родина – свята –
с най-плодородната добра земя,
със бащината кръв, пролята,
за днешната ни ценна свобода.
Гордея се с предците ни – велики,
отдали и последната си капка кръв,
да бранят хубостта ти разнолика
и името ти, с бой да съхранят.
Обичам те, Българийо любима,
обичам те каквато си била,
родина – друга, няма как да имам,
ще те любя аз до края на света.
Обичам те, Българийо любима,
обичам те каквато си сега,
в теб пия аз най-хубавото вино,
в теб пея от сърце и от душа.
Обичам те, Българийо любима,
ще те обичам до края на света,
ти райска си за мен градина,
най-свидна си за мен страна!..
Валентин Наче
