Тъмните на облаци от изпадналото в застой заплащане, увеличаващото се неравенство и хроничната производителност в голяма част от Западния свят засенчват един от най-забележителните и лесно забравяните факти за годината – световната икономика процъфтява, пише коментаторът на Ройтерс Джейми МакГийвър.
Стойността на всички стоки и услуги, произведени в света тази година, е около 80 трлн. долара и се очаква да нарасне с около 3,5% през следващата година, може би дори с близо 4% за пръв път от 2011 г.
Годишният глобален растеж от 4% или повече всъщност се среща сравнително често през годините преди кризата. От 11 години до 2008 г. това ниво е достигано в седем, като през три от тях е дори над 5%, посочва Международният валутен фонд (МВФ).
Растеж от 4% следващата година ще означава, че създаването на стоки и услуги възлиза на почти 3 трлн. долара – сума, почти равна на годишното производство на Великобритания, петата по големина икономика в света.
Това са почти 3 трлн. долара – в допълнение на богатството от 80 трлн. долара, което вече съществува – с които потребителите ще харчат, инвеститорите ще купуват финансови пазарни активи, а компаниите ще се разширяват, инвестират и наемат.
Това е огромна сума и надвишава огромните, но вече свиващи се стимули на централните банки. Централните банкери стават все по-уверени, че световният растеж сега е самоподдържащ се, което постепенно ги отдръпва от паричните стимули.
„Глобалната икономика е в средата на минибум, който започна в средата на 2016 г.“, смятат икономистите на Bank of America Merrill Lynch. Те очакват „стабилен“ глобален ръст от 3,8% през 2018 г. спрямо 3,7% тази година, като повечето големи икономики се разрастат според потенциала си, или дори над него.
Колегите им в Barclays са дори по-оптимистично настроени, очаквайки, че „самоподдържащият се икономически цикъл“ ще донесе глобален растеж от 4,0% следващата година.
А това са добри новини, нали?
Проблемът е все повечето хора, дори в страните, където растежът е силен, а безработицата рядко е била по-ниска, които не усещат това като добра новина.
Хората имат работа, както показват рекордните нива на заетостта в САЩ, Обединеното кралство, Германия и на дру места, но те не се чувстват богати, уверени или сигурни. Заплащането е в застой.
Безработицата в САЩ е на ниво от 4,1% спрямо кризисния рекорд от 10% през 2009 г. Годишния ръст на заплащането в същото време е средно 2,2% и никога не надвишава 3% спрямо средно над 3% преди кризата.
Заплащането в еврозоната се повишава с близо половината на този темп и рядко се е движил по-бавно в сравнение със сегашното си равнище от 1,4%. Заплащането се увеличаваше със средно 2,3% годишно преди кризата и с 1,7% оттогава насам, дори когато безработицата достигна върха си от 2013 г.
Благодарение на комбинацията от слабо увеличаване на заплащането и ускоряване на инфлацията от референдума за Brexit през 2016 г. служителите във Великобритания са затънали в най-големия спад на жизнените стандарти от Втората световна война насам.
Хората все още усещат последиците от дълбоките икономии и съкращавания на разходите, които много западни правителства наложиха след краха през 2008 г. в опит да поправят разбитите си публични финанси.
Тези с най-ниски доходи и най-бедните са ударени особено силно. Макар че имат работа, много работят на непълно работно време или краткосрочни договори. Нивата на бедност сред „работещите бедни“ се увеличават.
По много показатели неравенството в богатството също нараства, а нещата са свързани. Според годишен доклад на Credit Suisse неравенството в богатството расте през последните години, отчасти в резултат на увеличаващия се дял на финансовите активи.
Най-богатият 1% от населението на света сега притежава половината от богатството му спрямо 43% през 2008 г. Няма знак, че тази тенденция се забавя. Дори в развиващите се икономики, където трупането на богатство е най-силно.
Очаква се развиващите се икономики да се разширят с 5% следващата година, сочи BAML, създавайки милиони работни места и увеличавайки покупателната сила на милиарди хора. Най-бедните страни в света стават по-богати.
Около 230 млн. души в целия свят са напът да се „издигнат“ в средна класа през следващите пет години, като двама от всеки петима са в Китай, посочва Credit Suisse.
Въпреки това много хора не усещат, че именно това ще се случи.
Има бързо увеличаване на т.нар. бързи кредити в Китай през последната година в броя на компаниите, които ги предоставят, особено в интернет. Това отчасти се дължи на хлабавите държавни правила от миналото, които властите сега се опитват да коригират.
Пекин предприема стъпки в намаляването на корпоративните и финансови рискове, като затяга кредитните ограничения и свива заемите. Способността му да прилага тези реформи, без да навреди твърде много на растежа, ще бъде тествана следващата година.
Макар че икономистите на BAML очакват ръст от 5% на развиващите се пазари следващата година, те отбелязват, че големи части от развиващите се пазари – Мексико, Южна Африка, Турция, Саудитска Арабия и Индия – ще се разраснат под потенциала си.
