Как става това да нямаш професия, а 30 години да ядеш филии с мед и масло? Любен сина на Дилов е с хуманитарно образование – може да е учител някакъв, не е, може да е писател, не е, може да е издател на книги, не е, може да е журналист, не е /аз зная какво е да си журналист, той само поработваше тук-таме като такъв/. Избра да е политик, но и това не е. По едно време от ”Гергьовден”, не помня къде се присламчи и позахлеби малко депутатска плата, а после?
От какво си вади този човек години мек бял хляб без занаят, без качества, без видими умения, освен да рови из мрежите и да чопва чужди мисли и сентенци, омагьосвайки с тях по едно време младите си сътруднички, когато се бе и набутал водещ в някаква телевизия.
Главата ми не го побира как стават тия работи?
Аз се изгърбих от работа, скъсах си нервите да правя вестник, да треперя за падащи тиражи, да съкращавам хора-приятели, да фалираме, да изтърпя измамите на гочевици и блъсковци, по волята на престъпната мутра, но си имах професия – журналист от стажантка до главен редактор и до пълен крах.
А този днес от трибуната на Парламента раздава съвети как да живеят хората – инженери, архитекти, лекари, строители, шивачки, дори жени, които месят някъде банички за закуска…
Не знам, не знам…
Защо днес пиша толкова за него ли?
Защото той и такива търтеи като него ще продължават да паразитират върху желанието на народа нещо да се промени в България.
Некадърни кръвосмучещи инсекти…