Драматичните събития в Саудитска Арабия през последните няколко дни показват генерална промяна в Близкия Изток, нещо, което не се е наблюдавало от десетилетия насам.
Както и се очакваше, масовите медии в отчаяните си опити да намерят нещо, с което да обвиняват Тръмп, напълно пропуснаха тази новина. Вместо това те размишляваха какви ще са последиците за пазара след ареста на принц Ал Уалид и Ко, „появата” на Саудитска Арабия като производител на оръжие, конфликта с „Хизбула”, дворцовите интриги и т.н., и т.н. Едва няколко от тях прозряха най-важното събитие – дворцовия преврат в Рияд, който може да доведе до дълбоки и евентуално положителни промени в Близкия изток. Защото логиката на това, което се случва в Двора на Сауд, е бунт срещу средновековното мракобесие, което е източник на радикалния ислям и, в действителност, на тероризма от средата на 20 век. Няма гаранция, че той ще успее, защото съпротивата срещу него е огромна, но поначало, както след край на някакъв дълъг мракобеснически период, най-подходящият въпрос, който може да си зададем, е „Защо чак сега?”
За опитните наблюдатели това, което се случва в Рияд, не е пълна изненада и някои нагласи за променящите се настроения бяха налице още през Арабската пролет на 2011 г., когато саудитците сякаш сложиха край на дългогодишната си подкрепа за мюсюлманското братство /МБ/ и взеха страната на военните в Египет за разлика от администрацията на Обама, която остана вярна на мита, че МБ е „умерена“ организация. Три години по-късно ОАЕ обявиха 82 ислямски организации за терористични, сред които две известни американски (CAIR и MAS), дълго време подкрепяни от саудитците, а това лято дойде и разривът с Катар заради подкрепата му към радикалните джихадисти в Сирия и други държави.
Несъмнено, много по-важни са ясно забележимите прояви на новия коронован Принц Мохамед бин Салман, известен като MbS, които нападна реакционните уахабисти, отдавна подкрепящи радикалния ислям и тероризма. Докато за показните му действия срещу корупцията се изписа много мастило, то остана незабелязано, че в „корупционната“ чистка са обхванати висши уахабистки духовници като Салман ал-Ауда, Ауад ал-Карни и др. Ако MbS действително цели „предотвратяването на екстремизма“ и „престъпленията в името на исляма“, както е казвал многократно, то тогава има сериозна причина за задържането им. Факт е, че религията на доминиращата улема на уахабитите идеологически не се различава от тази на фанатичните привърженици на ISIS. Пример за натиска, който принцът може да очаква идва от не по-малко важна фигура като бившия имам на голямата джамия в Мека, Адел ал-Кибани, който продължава да твърди публично, че ISIS черпи вдъхновение от саудитския салафизъм.
Независимо от това, MbS продължи и засили атаките си срещу уахабизма. Той не само обеща да премахне уахабистката забрана за жените да шофират, но наложи ограничения на религиозната полиция да извършва арести, като е принудил „Съветът Шура“ /консултативния съвет/ – твърдлинейна уахабистка улема към настоящия момент – да одобри закон против омразата. Освен това създаде Комплекс за хадиси в Медина, който има задачата „да следи тълкуванията на ислямските учения, използвани за оправдаване на насилието и тероризма“.
Нищо от това не би предизвикало интерес, ако не беше фактът, че Саудитска Арабия се е превърнала в главен финансист и идеологически съюзник на ислямския радикализъм в продължение на повече от 50 години. Уахабизмът се съюзи с египетското Мюсюлманско Братство и след като Гамал Абдел Насър не можа да се справи с него през 60-те години започна да изнася на Запад и финансира радикалната идеология на Мюсюлманското Братство на Саид Кутб и уахабизма. Още в началото на 60-те години на миналия век саудитски пари и функционери на Мюсюлманско Братство започнаха да създават екстремистки мюсюлмански студентски асоциации (MSA) в Европа и САЩ. В действителност, всички съществуващи днес радикални ислямистки организации произлизат от MSA. Според данни от Саудитска Арабия Рияд е изразходвал до 2002 г. 80 млрд. долара за спонсорство на ислямския екстремизъм на Запад и в страни като Пакистан, Босна и Чечня. Многобройни изслушвания в Конгреса свидетелстват, че американското правителство е било наясно с подривната роля на саудитците, но нито администрацията на Джордж У. Буш, нито администрациите на Обама направиха нещо за това.
Ето защо е толкова важен обратът, който наблюдаваме при саудитците. Освен фундаментална промяна в Кралството той може да доведе де факто до съюз между арабите сунити, Америка и Израел срещу пълномощниците на Иран, най-вече терористите от „Хизбула“. Ако е така, това е една голяма промяна, която може да допринесе много за сигурността на САЩ.
