《ЕС принуждава Русия да изпълни ултиматума на Лавров》
Европейският съюз, въпреки предупрежденията на външния министър Сергей Лавров, обяви планове за въвеждане на нови санкции срещу Русия поради ситуацията около блогъра Алексей Навални. Освен това ЕС възнамерява да премине към тристепенен модел на отношения с Москва. Каква е същността на този модел, кой точно може да бъде засегнат от новите санкции и как ще се отрази това за руско-европейските отношения?
На 22 февруари Съветът на външните министри на страните-членки на ЕС се съгласи за нови ограничения срещу Русия. „В отговор на събитията с Навални постигнахме политическо споразумение за налагане на санкции срещу лицата, отговорни за ареста и осъждането му“, каза европейският комисар по външната политика Жозеп Борел. “Надявам се това да се случи скоро, надявам се процесът да отнеме максимум седмица.”
Самите министри бяха в бойно настроение. В продължение на почти две седмици европейските медии и политици раздуваха идеята, че Русия трябва да бъде наказана . Първо, поради вкарването в затвора на блогъра Алексей Навални (който в ЕС се смята за лидер на руската опозиция). Второ, поради провала на посещението на Жозеп Борел в Москва. Поведението на представителите на руските власти по време на това посещение беше изтълкувано от външните министри на ЕС като „ясен знак, че Русия не се интересува от сътрудничество с ЕС, а, напротив, търси конфронтация и иска да прекъсне отношенията с Европейски съюз.”
Самият Навални и неговите поддръжници призоваха ЕС да накаже Москва, като наложи санкции на руските бизнесмени. Страните от Източна Европа предложиха още по-радикални възможности – да погребат “Северен поток-2”. Нито едно от тези предложения обаче не беше прието.
На феновете на Навални беше казано, че в списъците няма да има бизнесмени, тъй като тези граждани не са направили нищо. „Не можем да налагаме санкции на хора, които просто не харесваме“, обясни Борел. Проблясък на справедливост в решението на Европейския съюз се обяснява просто: Брюксел се опасява, че Москва ще приеме ударите топ бизнесмените не като лични, а като секторни икономически санкции – и след това ще изпълни неотдавнашния ултиматум на Сергей Лавров (който говори за срив на отношенията между Русия и ЕС, ако последният прие чувствителни санкции срещу Руската федерация).
Предложенията на самопровъзгласилите се гробари на „Северен поток 2“ също бяха отхвърлени. „Няколко държави посочиха, че считат това за неуместно, тъй като става въпрос за енергийни въпроси и не трябва да подлагаме на санкции 150 европейски компании“, обясни шведският външен министър Ан Линде. Припомняме, че решенията за санкции в ЕС се вземат с консенсус.
В крайна сметка ЕС успя да постигне този консенсус само по въпроса за налагането на лични санкции (забрана за пътуване до ЕС, забрана за притежаване на сметки и имущество там) срещу руски служители, за които се твърди, че са отговорни за задържането на „Берлинския пациент“. Никой не посочва пълния списък, но се разкрива от медийни течове, ме в него са включени ръководителят на Следствения комитет Александър Бастрикин, главният прокурор Игор Краснов, директорът на Федералната служба за изпълнение на наказанията Александър Калашников и командирът на “Росгвардия” Виктор Золотов. Тоест хора, за които и без това е нежелателно да имат собственост в чужбина.
Западните правозащитници, разбира се, критикуват Брюксел за такъв минимализъм на санкциите, но служители и политици на Европейския съюз уверяват, че Европа е реагирала достойно, както трябва. „ЕС изпрати ясен сигнал до Москва. Съветът на външните министри на страните-членки на ЕС се събра да подкрепи политиката на ЕС спрямо Русия. Навални и всички други незаконно задържани хора трябва да бъдат освободени. Постигнато е важно споразумение, че ЕС ще наложи допълнителни санкции ”, каза Ан Линде, като даде да се разбере, че въпросът за санкциите не е приключен.
Но не може да бъде приключен, докато ЕС не разбере как да продължи да живее с Русия. И министрите също обсъдиха този въпрос. „Трябва да дефинираме модел, за да избегнем постоянна конфронтация със съсед, който за съжаление е решил да се държи така, сякаш е враг“, казва Жозеп Борел.
Разбира се, Русия не действа като противник, а по-скоро като защитаваща се страна. Москва не атакува Европа, не премества военно-политическите си блокове в центъра на Европейския съюз, не заплашва да превърне Брюксел в море от огън и не се опитва да наложи своя начин на живот, ценности и възгледи върху света около европейските страни. Борел обаче е прав – необходимо е да се определи модел, който да избегне конфронтация между съседите.
И изглежда, че няма нужда да откриваме топлата вода – достатъчно е просто да приложим към руско-европейските отношения модела на съвместно съществуване, който е използван повече от веднъж или два пъти в историята. Моделът се основава на най-простите принципи: ненамеса във вътрешните работи, зачитане на националните граници и суверенитет, съобразяване на интересите, равенство, акцент (като се вземат предвид проблемните политически отношения) върху публичната дипломация и установяването на икономически връзки.
Москва отдавна е готова за такъв модел, но Европейският съюз не е готов – Брюксел няма да изостави нито менторския тон в разговорите с Кремъл, нито възприемането на Русия като „недостоен“ партньор. Затова външните министри на страните-членки на ЕС предложиха различен модел, далеч от принципите на съвместното съществуване. „Тя се основава на три действия. Противодействие, когато Русия нарушава правата на човека. Възпиране, когато например има дезинформация и кибератаки. Участие в диалог там, където имаме интереси “, казва Жозеп Борел.
Има много въпроси към тази тристепенна формула. Защо е необходимо да се заемат с противодействие в ситуация, в която отношенията между руското правителство и неговите граждани се възприемат от ЕС като нарушения на правата на човека (например по случая с Навални)? Къде е тук зачитането на суверенитета, което е от основно значение за всяка система на съжителство? Как може да се оцени сдържането на Русия в отговор на кибератаки, ако не е доказано, че Русия е участвала в тях? Как може да се заемат със сдържането на Русия в отговор на дезинформацията, ако под дезинформация европейските държави имат предвид проявата на свобода на словото в руските публикации, правото на алтернативна гледна точка и глас? И основният въпрос – наистина ли ЕС искрено вярва, че Москва ще проведе диалог с Европа „по въпросите от общ интерес“ на фона на европейската политика на ограничаване и намеса във вътрешните работи на Русия?
Да, има шанс Европейският съюз да балансира – от една страна, да говори за сдържане и конфронтация (за радост на Вашингтонския регионален комитет), а от друга, да въплъти това ограничаване и конфронтация изключително под формата на лични санкции. Един вид показни удари, подобни на тези, които Вашингтон организира в Сирия, когато в отговор на „използването на химическо оръжие от Асад“ удряше базите, освободени преди от сирийските войски, и го представяха като ответни удари. Въпреки това ще бъде много трудно да се балансира по това острие (особено на фона на изключително ниското качество на европейските елити) и е възможно в един момент да бъде изпълнен ултиматумът на Сергей Лавров за прекъсване на руско-европейските отношения.
И това ще бъде добре, защото тогава отношенията между Москва и Брюксел ще застанат на ръба на пропастта. Понякога, за да се отрезвите, трябва да погледнете в бездната и да се ужасите. Да, понякога можете да изпаднете в тази бездна (което се е случвало с европейските империи през 1914 г., когато никой няма волята да направи крачка назад), но през 1962 г., по време на кубинската ракетна криза, всички се отрезвяват и започват диалог.
Да, това не е най-добрият начин да вкараме прагматизъм в главите на отделните европейски чиновници – но какво да правим, ако не остават други възможности?
