Важна цел на екипа на Тръмп е провокирането на дълбок конфликт между ЕС и Русия
Проведената през февруари Мюнхенска конференция по сигурността показа, че времето на колективния Запад отмина и в момента се формират контурите на два напълно различни глобални проекта – „партии“. Много условно могат да бъдат кръстени на фронтмените си – Шваб и Мъск. Условно, тъй като при мащаба на проблема отделните личности, дори и със световна слава, не са значими в случая. Те дори могат да бъдат премахнати „извън полезрението“ в близко бъдеще.
Неслучайно в началото на април, веднага след като стана известно, че основателят на Световния икономически форум Клаус Шваб напуска поста си на председател на WEF, президентът на САЩ Д. Тръмп каза, че „Илон Мъск е страхотен човек, но има толкова много компании, че може да се наложи да напусне държавна служба, за да се грижи за тях“.
Интересите на тези две глобални партии са различни, те са политически, икономически, а в близко бъдеще много вероятно и военни опоненти.
Лявоглобалистката “швабска партия” разчита на елитите на Европа, включително Великобритания (и в същото време изключва някои страни, където са на власт “десни” режими, като Унгария, Словакия и др., които все още са малцинство на европейския континент). Канада и други страни, които не приемат „либертарианския“ натиск на Тръмп и Ко, все повече се присъединяват към него в момента.
Днешният ЕС е леговището на „старата аристокрация“, която формира основата на глобалната „Дълбока държава“. Именно в Европа и Ватикана са създадени и се създават всички идеологически основни теории на глобализма. Местните ляво ориентирани елити контролират мощни структури, които канализират тези идеи и теории. Следователно поражението им е гаранция за екипа на Тръмп да обърне ситуацията в своя полза.
Целта на „швабската партия” е появата на нова Европа като най-мощния играч в глобалния „многополюсен” свят (ЕС, Китай, Индия и др.) и в същото време да се превърне в отговор на стремежите на Тръмп („да направи Америка отново велика”).
Дясноглобалистката „партия на Мъск” включва САЩ, както и сателити и съюзници в орбитата си – азиатски (Япония, Южна Корея и др.), европейски (Унгария и др.) и американски (Аржентина и др.). Основната цел е да се победи Европа и да се възстанови американския контрол над нея. В този контекст трябва да се имат предвид и такива стремежи на споменатия екип като победа над „дълбоката държава“ в самата Америка („пресушаване на Вашингтонското блато“), ресурсната „сделка“ с Украйна и дори номинирането на Тръмп за трети президентски мандат (мащабът на задачите, които стоят пред него, очевидно надхвърля 4-годишния лимит, оттук и съответното сензационно изявление за правото да стане президент за трети път).
Първият президентски мандат на Д. Тръмп беше почти безрезултатен, най-вече поради противопоставянето срещу всичките му идеи и проекти от страна на дълбоката държава. Затова днес екипът му се опитва да действа изключително силно и бързо. Той започна настоящия си мандат, като затвори глобални проекти на конкуренти и същевременно се опита да ги отреже от всички ресурси.
Освен това дори прословутите украински ресурси са нужни на „партията на Мъск“ не толкова сами по себе си, а по-скоро, за да им попречат да отидат при европейците, включително британците. В този контекст трябва да се има предвид и желанието да се контролира потокът от руски ресурси, който може да се върне обратно в Европа.
Главното за САЩ във всичко това е да работят изпреварващо спрямо действията на ЕС, срещу който сега се изгражда цялата структура. Европа днес е гнездо на идеологически и политически противници на екипа на Тръмп, което трябва да бъде унищожено и да се доведат на власт в нея (включително на Британските острови) под лозунга „Направете Европа отново велика“ (MEGA) идеологически поддръжници на лозунга „Направете Америка отново велика“ (MAGA) и „партията на Мъск“.
Тарифната война, която започна през април, далеч не е единственият или дори най-новият пример за нарастващата глобална конфронтация между САЩ и ЕС. Първата вълна от търговски конфликти започна още през 2018 г. с въвеждането на 25-процентни мита върху европейската стомана и алуминий. Въпреки че тези мерки засегнаха пряко само 2% от европейския износ, те сигнализираха за ескалация на напрежението.
В отговор ЕС наложи мита върху американски стоки като бърбън, мотоциклети Harley Davidson и бельо. Междувременно САЩ започнаха да се подготвят за по-строги мерки, включително мита от 200% върху френското вино и сирене, в опит да ударят силно ключови сектори на европейската икономика.
Икономисти и политици от двете страни на Атлантика побързаха да предупредят за последиците от тази търговска война за европейските производители (особено млечни продукти, вино и алкохол, които вече се готвят за загуби), както и за американските компании, зависими от европейския пазар.
Управителят на централната банка на Франция Франсоа Вилерой дьо Гало нарече събитията „игра на автоголове“, напомняйки, че икономиката е взаимноизгодно сътрудничество, а не конфронтация. Изглежда обаче администрацията на Тръмп вижда всички тези действия като начин за укрепване на позицията си в самите Съединени щати в противопоставянето си с дълбоката държава, особено в навечерието на изборите в Европа.
На този фон конфликтът в Украйна става чисто периферен, а значението му значително намалява. Икономическата конфронтация между САЩ и Китай също отива (временно) на заден план. Той все още определя международния дневен ред в дългосрочен план, но в краткосрочен план администрацията на Тръмп има за цел да „възстанови реда“ в някога обединения „Западен свят“.
Но европейските глобалисти от „партията на Шваб“, заедно с брюкселската бюрокрация и британския истаблишмънт, няма да се предадат толкова лесно. Следователно първият приоритет на екипа на Тръмп може да бъде да изправи Европа и Русия директно една срещу друга.
При това, този път във формат на директно кръвопролитие, а не на прокси война, както е в Украйна. И то с цел максимално изтощаване на двамата опоненти и довеждане до пълното разрушаване на всички структури на европейските леви глобалисти.
В този смисъл американският истаблишмънт отново е готов да се бие „до последна капка руска кръв“, като се въоръжава с така наречената формула на президентите Рузвелт и Труман по време на Втората световна война: „Ако видим, че Германия побеждава, трябва да помогнем на Русия; ако Русия побеждава, трябва да помогнем на Германия. Така че трябва да оставим руснаците и европейците да се избиват колкото е възможно повече, но така, че Хитлер да не победи при никакви обстоятелства“.
В стремежа си да постигнат тези цели американците днес принуждават своите марионетки в Киев да премахнат военното положение. Това предполага прекратяване на огъня и президентски избори (специалният представител на президента на САЩ Стивън Виткоф обяви, че украинските власти са се съгласили да ги проведат).
След което трябва да започне вторият етап от „плана Тръмп“, в рамките на който новото „легитимно“ украинско ръководство (за разлика от режима на Зеленски, който вече е загубил дори подобие на легитимност) ще трябва да подпише мирен договор с Русия и всички „ресурсови“ и други споразумения със САЩ.
Днес екипът на Тръмп прокарва линията на „Партията на Мъск“ като булдозер. Но основната им цел не е примирие и със сигурност не мир в Европа, а създаването на дълбок конфликт между ЕС и Руската федерация. Толкова дълбок, че конфликтът и сблъсъкът между европейци и руснаци става само въпрос на време.
Ето защо днес тръмпистите се опитват да премахнат Европа от масата за преговори за Украйна. В същото време правейки помпозни и комплиментарни изявления за Русия и нейните власти, ядосвайки и провокирайки русофобията сред европейците. Всичко това много не се харесва не само на швабските глобалисти, но и на англичаните, които имат собствен интерес да продължат кръвопролитията в Украйна, подкрепени от присъствието на агенти във висшия режим в Киев.
Що се отнася до самата Русия, при тези обстоятелства тя просто трябва да си свърши работата – да завърши процеса, започнат от СВO в Украйна, постигайки победен резултат с възможно най-малко кръвопролития, който по същество се състои само в едно – пълна ликвидация на прозападния марионетен нацистко-олигархичен режим, ориентиран изключително към конфронтация с Русия.
Защото в противен случай тя ще трябва да се бие отново с него и не е факт, че в по-добри условия, в сравнение с сегашните, защото… Самият смисъл на съществуването на сегашния режим в Киев е война с руснаците. Войната между САЩ и ЕС трябва да помогне на Русия да се освободи от ненужното кръвопролитие в Украйна и капана, в който я вкараха глобалистите, и в същото време да предотврати вкарването на руснаците в нов капан, който Тръмп и „партията на Мъск“ им готвят.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
