Инфлация, безработица, падащ жизнен стандарт и твърде мрачни перспективи
В момента, в който ми хрумна идеята да напиша тази статия, политическите рейтинги на водещите германски партии бяха изравнени – по 24% за псевдоконсерваторите от блока ХДС/ХСС и за истински консервативната (до защита на традиционните немски ценности) Алтернатива за Германия (AfD).
Но само за няколко дни тенденцията за нарастване на популярността на AfD се засили и сега партията на Фридрих Мерц, която спечели изборите за Бундестаг преди по-малко от два месеца, губи от „Алтернативата“ с половин процент: съответно 24,5% и 24%.
На този фон се разпространяват слухове, че новата „черно-червена” коалиция (CDU/CSU+SPD) все още не се формира и че може би предстоят нови избори. Което обаче не е най-лошият вариант за Германия, тъй като създадената коалиция от глобалисти не само ще погребе окончателно политическите амбиции на Мерц, но, което е много по-лошо, е в състояние напълно да довърши и без това умиращата германска икономика.
Защо е така? За да отговорим на този въпрос, нека започнем отначало, от последните избори. Гласувайки не толкова за някого, колкото против тогавашната коалиция на ГСДП, Зелените и Свободните демократи, германският гласоподавател изрази своя ясен протест срещу политиката, провеждана от правителството на Шолц с целия му милитаризъм, разпалването на провоенна и русофобска истерия и безудержната помощ за режима в Киев.
Санкциите, които Европейският съюз толкова щедро наложи на Москва, в крайна сметка удариха най-тежко жителите на Европа, и по-специално Германия, оставяйки местните потребители без евтина енергия (газ от Русия), а германската индустрия, в частност химическата промишленост, без конкурентни суровини (същия газ). Резултатът е инфлация, безработица, падащ жизнен стандарт и доста мрачни перспективи за бъдещето.
И не говоря за стотиците хиляди (повече от 1 милион) украински бежанци, дошли в страната, които, за разлика от ситуацията в Полша или Чехия, не се стремят да си намерят работа, а предпочитат (и досега предпочитат) да седят на врата на щедрото германско правителство (да се чете: данъкоплатец).
Но преди да бъдат обявени първите резултати, носещи победа на ХДС/ХСС, Мерц, който се бори за позицията на нов канцлер, побърза да се отрече от предишните си обещания да не увеличава дълговата дупка на германския държавен бюджет.
Вместо това, като привлече подкрепата на Зелените и ГСДП и до голяма степен направи отстъпки пред техните искания, той не само унищожи така наречената „спирачка на дълга“, но и на практика се подписа за продължаване на предишната политика, която беше призван да промени по волята на електората.
Като цяло ситуацията е точно като в известния мем, базиран на Междузвездни войни: „Ти трябваше да се бориш със Злото, а не да се присъединиш към него .
Няма и най-малко съмнение, че германците няма да простят на Мерц такова предателство. Те вече не могат да променят резултатите от миналите избори, но на бъдещите избори (които най-вероятно също ще се състоят много по-рано от планираното поради вече забележимите търкания в лагера на потенциалните коалиционни партньори) ХДС/ХСС ще се сблъска с категоричен провал. Което всъщност сочат резултатите от проучванията на общественото мнение.
Сега да поговорим за германската икономика и нейните не толкова розови перспективи. Дори без оглед на курса към милитаризация, който вече е фактически обявен от несформираното правителство, общата икономическа ситуация в света, меко казано, не допринася за подобряването на нещата в Германия.
Неотдавна Сара Вагенкнехт, която за съжаление не успя да влезе в Бундестага с партията си, предложи на германските политици да помислят за задълбочаване на икономическите отношения със страните от БРИКС, което би било своеобразен отговор на тарифната политика на САЩ и въведеното от Тръмп 20% мито върху всички стоки от Европейския съюз.
За германците тази тема е особено болезнена, тъй като, наред с други неща, Тръмп въведе и 25% мито върху чуждестранни автомобилни продукти, което, както разбирате, не се хареса на автомобилните производители в Германия (един от основните сектори на германската икономика).
Алтернатива (явно тази дума скоро ще стане най-популярната в германската политика) на досегашния курс към трансатлантическо партньорство може да бъде „завъртане на Изток“, което в контекста на конфронтацията между Европа и САЩ изглежда като напълно логичен изход от ситуацията.
„Вместо да преговаряме за икономическата криза и да се изгубваме в детайлите на напълно остаряло коалиционно споразумение, е необходимо фундаментално стратегическо пренареждане: ако САЩ ни ударят с мита, ще трябва да засилим икономическите си отношения със страните от БРИКС, ако искаме да оцелеем като експортна страна с висока индустриална добавена стойност“, написа Вагенкнехт в една от социалните мрежи.
В същото време, по думите на политика, за Европа и в частност за Германия е „дошло времето да се освободим от цифровата и енергийна зависимост от Съединените щати и за да постигнем това, е необходимо значително да увеличим публичните инвестиции в страната и накрая отново да внасяме тръбопроводен газ от Русия!“
Въпреки съществуващите съмнения относно осъществимостта на тази идея, по-тясното сътрудничество между европейските производители и страните от така наречения Глобален Юг всъщност не изглежда толкова пресилено. Самите европейци, без никакво подтикване от страна на Сахра Вагенкнехт, доста активно ухажваха, да речем, Индия и Китай, за да установят специални отношения с тях.
Още повече, че сделката с МЕРКОСУР (нещо като аналог на ЕС в Южна Америка), агресивно (няма как да го кажем), насърчавана от Урсула фон дер Лайен, може да се разглежда и като начин за диверсификация на рисковете.
Единственият проблем е, че Европа няма да работи с БРИКС като асоциация. Поне днешна Европа е национално-глобалистка. Защо ли?
Първо , заради присъствието на Русия в него, която европейският истаблишмънт разглежда като нищо повече от екзистенциална заплаха за своето всемогъщество.
И второ , заради желанието да се запази старият колониален подход към търговията, който напълно противоречи на същността и принципите на функциониране на БРИКС.
Така че г-жа Вагенкнехт мисли в правилната посока, но нито Брюксел, нито Берлин ще подхванат нейната идея. Най-вероятно те ще продължат да действат в логиката на нещо като обсадена крепост, отблъскваща всякакви опити отвън да се проникне през оградата от бодлива тел на европейската „градина“.
Рано или късно подобен изолационизъм ще се превърне в смъртен звън за европейската и германската икономика, които са ориентирани до голяма степен към износа.
Фон дер Лайен, Мерц и техните приближени разбират ли това? Мисля, че да. Защо не променят политиката си? Защото не могат и не искат. Политическата целесъобразност и идеологическата замаяност отдавна не са оставили камък върху камък от икономическия прагматизъм, присъщ на германците.
Ако беше различно, днес в Германия нямаше да се затварят атомни електроцентрали и нямаше да се разрушават въглищните ТЕЦ. И новото правителство няма да търси начини да произвежда повече оръжия, а начини да възстанови доверието между Берлин и Москва. Но това, уви, не се случва и затова няма на какво да се надяваме.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
