Connect with us

Hi, what are you looking for?

ВЕСТНИК УТРОВЕСТНИК УТРО

КУЛТУРА

Човекът, който избяга от суетата

Това е историята на Богдан

Казваха, че преди години Богдан бил друг човек – бръснат, с изгладена риза и куфар, от онези, които пресичат улицата, без да вдигат поглед от часовника си. Живеел в голям град, където асфалтът дишал прах, а хората – амбиции. Но един ден, без да предупреди никого, Богдан решил, че не иска повече да участва в състезание, което не е започвал сам.





Събрал дребните си вещи в стара раница и си тръгнал. Не след дълго намерил място, което не приличало на нищо, което познавал – бряг на планинско езеро, скрито дълбоко в боровете. Там поставил своето убежище – ръждив, изоставен фургон, който за градски човек би изглеждал като тенекиена кутия, но за Богдан бил дворец.

Пролетта го посрещала с птичи песни, лятото – с мирис на смола, а есента – с тишина, която можела да те накара да чуеш собствените си мисли. От април до октомври той живеел там, сам, но никога самотен. Природата била единственият му събеседник, а огънят – единственият му часовник.

Когато му потрябвали „градски нужди“ – сол, захар, тютюн – Богдан тръгвал през гората, сякаш се връщал от друго време. Намирал манатарки, ловял риба и слизал до селото. Селяните го познавали. Не го питали много – усещали, че в очите му има история, която не се разказва с думи. Давали му нужните продукти, приемали гъбите и рибата, и го оставяли да си тръгне обратно към езерото, където светът му отново ставал тих.

Понякога край неговия фургон минавали хора – туристи, дървари, пастири. Богдан ги посрещал с усмивка, но без да се натрапва. Сядаше при тях, слушаше ги, говореше малко, понякога разказваше за вятъра, за звездите, за това как човек е най-богат, когато няма какво да губи.

Децата се впечатлявали от дългата му брада и странните му дрехи, но най-много – от очите му. В тях имало нещо спокойно, като водата на езерото в ранна сутрин – отражение на живот, който не се нуждае от чуждо одобрение.

Есента идваше неизбежно. Богдан събирал нещата си, затварял фургона, погалвал с поглед езерото и се връщал в града – но само за да презимува. Никога не останал там напълно. Дори когато снегът затрупвал пътеките, душата му оставала край брега, където времето не бързало, а тишината била дом.

Говореха, че хора, които веднъж са видели Богдан, не го забравяли. За някои бил чудат старец. За други – последният свободен човек.

А може би и двете.

Снимки: Росен Коларов
Разказ и редакция: Иван Велинов





Най четени

Може да Ви хареса

СВЯТ

Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото...

СВЯТ

Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на...

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ! Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора. На 28 август...

КОНСПИРАЦИЯ

🚨👉🏽🇺🇲🇷🇺💥🔥😁 Излязоха подробности за посещението на шефа на ЦРУ в Москва!!!☝🏽🇺🇲🇷🇺👍🏽 🇺🇲👉🏽Шефът На ЦРУ е Предложил Среща ТРЪМП–ЗЕЛЕНСКИ–ПУТИН в МОСКВА!🇷🇺 👉🏽👉🏽👉🏽🇺🇲🇷🇺🇺🇦Според информация на Axios,...