Connect with us

Hi, what are you looking for?

ВЕСТНИК УТРОВЕСТНИК УТРО

КУЛТУРА

Човекът, който избяга от суетата

Това е историята на Богдан

Казваха, че преди години Богдан бил друг човек – бръснат, с изгладена риза и куфар, от онези, които пресичат улицата, без да вдигат поглед от часовника си. Живеел в голям град, където асфалтът дишал прах, а хората – амбиции. Но един ден, без да предупреди никого, Богдан решил, че не иска повече да участва в състезание, което не е започвал сам.





Събрал дребните си вещи в стара раница и си тръгнал. Не след дълго намерил място, което не приличало на нищо, което познавал – бряг на планинско езеро, скрито дълбоко в боровете. Там поставил своето убежище – ръждив, изоставен фургон, който за градски човек би изглеждал като тенекиена кутия, но за Богдан бил дворец.

Пролетта го посрещала с птичи песни, лятото – с мирис на смола, а есента – с тишина, която можела да те накара да чуеш собствените си мисли. От април до октомври той живеел там, сам, но никога самотен. Природата била единственият му събеседник, а огънят – единственият му часовник.

Когато му потрябвали „градски нужди“ – сол, захар, тютюн – Богдан тръгвал през гората, сякаш се връщал от друго време. Намирал манатарки, ловял риба и слизал до селото. Селяните го познавали. Не го питали много – усещали, че в очите му има история, която не се разказва с думи. Давали му нужните продукти, приемали гъбите и рибата, и го оставяли да си тръгне обратно към езерото, където светът му отново ставал тих.

Понякога край неговия фургон минавали хора – туристи, дървари, пастири. Богдан ги посрещал с усмивка, но без да се натрапва. Сядаше при тях, слушаше ги, говореше малко, понякога разказваше за вятъра, за звездите, за това как човек е най-богат, когато няма какво да губи.

Децата се впечатлявали от дългата му брада и странните му дрехи, но най-много – от очите му. В тях имало нещо спокойно, като водата на езерото в ранна сутрин – отражение на живот, който не се нуждае от чуждо одобрение.

Есента идваше неизбежно. Богдан събирал нещата си, затварял фургона, погалвал с поглед езерото и се връщал в града – но само за да презимува. Никога не останал там напълно. Дори когато снегът затрупвал пътеките, душата му оставала край брега, където времето не бързало, а тишината била дом.

Говореха, че хора, които веднъж са видели Богдан, не го забравяли. За някои бил чудат старец. За други – последният свободен човек.

А може би и двете.

Снимки: Росен Коларов
Разказ и редакция: Иван Велинов





Може да Ви хареса

СКАНДАЛ

Американският лакей Атанас Запрянов остава министър на отбраната Алчният за власт (вече тресящ се от Паркинсон старец) Борисов ще прави експертен кабинет. Негови хора...

ПОЛИТИКА

Шефовете на новата формация вадят 300 бона, да платят дълга към хазната Лидерът на партия “Величие” Николай Марков заяви, че е готов да се...

ПОЛИТИКА

Това, което вероятно ще се случи, е да се състави правителство, като отделни представители на партиите ще бъдат в управлението, но няма да носят...

СВЯТ

Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп не пропусна да се подиграе отново на настоящия държавен глава Джо Байдън. Това стана по време на митинг...