Connect with us

Hi, what are you looking for?

ВЕСТНИК УТРОВЕСТНИК УТРО

БЛОГ

Живот на глътки

В село Девенци следобедите слизат бавно.

Слънцето не залязва изведнъж – първо омеква, после се подпира на баирите и накрая се скрива зад комините, сякаш и то е уморено.





Той седи до стената, където варта отдавна е започнала да пада, а времето е оставило своите петна. На главата – шапка, преживяла повече зими от него самия. В ръката – малка чаша, пълна не до горе. Ракията не обича бързането.

Снимки: Росен Коларов

Отпива внимателно. Не за да се напие, а за да си спомни.

За нивите, дето вече никой не оре.

За хората, които някога минаваха по улицата и викаха по име.

За гласа на жена му, който още понякога чува привечер, когато селото утихне напълно.

Говори с ръце, дори когато няма на кого. Едната държи чашата, другата сякаш сочи миналото – там, където всичко е било по-просто и по-тежко едновременно. Очите му са будни. Не са очи на човек, който се е предал, а на такъв, който е видял достатъчно и знае цената на мълчанието.

Ракията е топла. Следобедът – късен.

В Девенци времето не тече, то седи на пейката и чака.

И той чака.

Не нещо конкретно – просто следващия следобед.

Със същата шапка.

Същата чаша.

И същата тиха благодарност, че още е тук.

Снимки: Росен Коларов
Разказ и редакция: Иван Велинов





Може да Ви хареса

КУЛТУРА

Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови...

БЪЛГАРИЯ

“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.” Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши...

СПОРТ

Григор Димитров: Не искам да бъда запомнен само с тениса. Той покори световния тенис. Но най-важният мач винаги е бил този със самия него....

ВОЙНА

❗️ Успехите на руските въоръжени сили в Купянска посока 🟥 В Купянска посока руските войски успешно напредват по източния бряг на река Оскол. Украинският...