“Интересно… Еволюирали сме, за да сме коварни, но не и да сме състрадателни? Еволюирали сме да сме егоцентрични и да не се интересуваме от мъките на другите? Еволюирали сме да сме консуматори, да поставяме цена на всичко, но не и да виждаме стойността му?
Един живот, едно чисто същество е подлагано на кратко и мъчително съществуване, за да можем ние да го превърнем в баркод?
В едно ядене?
В едни обувки?
В едно палто?
Е, да ти кажа, понякога ме е срам от хората, срам ме е от претенциите ни за това колко сме велики и колко сме еволюирали, живеейки в собствените си заблуди.
Животните са по-нисши създания само в нашите очи.
За майката природа всички нейни деца са съвършени, адаптирани към условията си на живот. Ние сме паразитите, които изконсумират средата си и я правят невъзможна дори за собственото си оцеляване. Отдавна сме загубили връзката с всичко естествено.
Е, поне можем да сме коварни, нали?…”
До поредния безсмислен агресивен спор (в стил “Аз ти говоря, ама май по-скоро говоря на себе си, защото ти не ме чуваш, само аз се слушам” )
Картинката е шега, животните не са ни виновни
