Изконна традиция е преди избори управляващото мнозинство да „гримира“ правилата за провеждането им. За успокоение – така е както в по-старите демокрации (Великобритания, Франция), така и в по-новите (Италия, Унгария).
Целта обаче навсякъде е една – или да се пусне „авантаж“ на управляващите за победен гол, или пък да се свири засада на опозицията, ако вземе да набира сила.
Та от тази гледна точка нищо ново под слънцето и у нас. Лошото е, че пак спазихме правилото „всяка поправка да е по-лоша от предходната“.
Другото лошо е, че тя пак дойде без каквото и да е допитване до обществото, което след това трябва да гласува според правилата ѝ. Ама какво ти общество, открай време властта гледа на нас не като на граждани, а като на стадо овце. Може пък и с основание…
Всъщност последната по-широка дискусия по темата за изборите беше по време на втория президентски мандат на Първанов. Ама и тогава всичко беше „наужким“.
Събраха ни в НДК експерти по избирателните системи (реални или самозвани), уж ни гледаха умно, уж кимаха с разбиране, уж даже си и записваха идеите, с които ги засипвахме.
И накрая какво? Измъдриха възможно най-тъпото нещо – 31 „мажоритарни“ депутати, защото толкова били избирателните райони.
Е, по-голяма глупост едва ли можеше да се пръкне. Светът познава три основни вида избирателни системи – мажоритарна, пропорционална и смесена (т.е. 50:50 „мажоритари“ и „пропорционали“). Ама такова чудо, каквото сътвориха нашите законотворци, прогресивното демократично човечество наистина не беше виждало.
31 от 240, представяте ли си какво съотношение е това? Да оставим, че всичките те незабавно бяха „засмукани“ от политическите сили, които ги издигнаха (26 от ГЕРБ и 5 от ДПС). Някой да си спомня името на поне един „мажоритар“, който да се е изявил като такъв, а не като „партиец“? Аз поне не.
А сега другарката Нинова може да си къса блузката по повод на „мъртвите души“, вместо БСП да беше подкрепило друго предложение на експертите – за прекрояване на „изборната география“.
Тези 31 многомандатни избирателни района (МИР) бяха установени през вече далечната 1991 г. И от тогава, та до сега, не са мръднали.
Ама че през тези близо 30 години България преживя сериозни демографски промени? Че огромни райони, и то не само в Северозападна България, буквално се обезлюдиха?
Не, това законодателите хич го не виждат. А ние предлагахме едно просто решение – вместо сегашните 31 да се създадат 20 МИР. Идеята ни беше (и е), че при това прекрояване, освен преразпределението на депутатските места (средно по 12 във всеки район), автоматически в избирателните списъци щяха да излязат само „живите души“, вместо да се водят безсмислени спорове за изваждането от тях на „мъртвите“.
Ами това поне трябваше да предложи Нинова, а не да крещи от парламентарната трибуна колко нефелни са промените в Изборния кодекс. И да вади групата на БСП от Народното събрание. Което си е чиста проба опит за предизвикване на изкуствена политическа криза.
Не вярвам, че с последните си действия премиерът се е уплашил тъкмо от това. Не, с невероятния си инстинкт за политическо оцеляване той усети, че промените в кодекса някак си пришиват ГЕРБ към ДПС. И нареди на депутатите си заден ход.
А иначе, обективно погледнато, преференциалният вот навреди на БСП, ДПС и формацията на Бареков, но не и на ГЕРБ. И нито евентуалното вето на президента, нито пък сезирането на Конституционния съд от омбудсмана можеха да го променят.
Но завръщайки се от поредното си пътуване в чужбина, Борисов като че ли осъзна, че тук „палавниците“ му депутати май са се самозабравили. И реши да сложи ред.
Е, сложи го. И сега какво? Пак ще имаме осакатен Изборен кодекс. Пак опозицията предварително ще реве за „фалшифицирани избори“. И пак народът ще продължи да се отвращава от участието си в тях.
А иначе, ако бяхме нормална държава, с нормален парламент и нормална негова правна комисия, нещата също би трябвало да изглеждат нормални.
Първо, не сваляне на прага на преференциите до предишното му равнище, а неговото пълно отпадане. Та нали това е смисълът на предпочитанието на гласоподавателя?
Да, ама „преференциите“ са трън в очите (а и в душите) на ръководствата на всички партии. Как така те ще си редят листите по свой вкус, а после овцете (разбирай избирателите) ще им се бъркат в подредбата? И баба Гицка от Гинци под влияние на някаква кибератака ще предпочете неподходящия кандидат? Е, няма да стане…
Второ, снижаване на изборната бариера от 4 на 2,5 процента. Това не е изсмукано от нечии пръсти, а е избирателна формула – 2 на сто от активното население. И ако приемем, че в България то все още е 5 милиона (макар че се съмнявам), сметката излиза.
Ама не и за големите партии, които се опасяват, че в парламента ще им се натресат и някакви „навлеци“. Че с които, току-виж, им се наложило да правят и коалиции…
Трето, въвеждане на „национална кошница“ за обиране на артисалите или недостигащи гласове от избирателните райони.
Всъщност какво прави сега ЦИК? Ами върти (и превърта) неизползвания вот. И се получава, че (примерно) един циганин от Самоков се оказва депутат от Кюстендил.
Ами ако наистина сте ербап, дами и господа партийни лидери, направете по-простото. Съберете си на централно равнище в „кошницата“ гласовете, които са ви екзик или не ви достигат, направете си една „национална листа“ и тогава се явете пред ЦИК.
И ѝ кажете с думи прости – имам 60 000 гласа в повече, полагат ми се още трима депутати, ей този и този са следващите в листата. И готово.
Ама няма да стане ни едно от тези предложения. За да може овцата гласоподавател да си повтаря вота тъпо, но упорито.
А властта пак да се хили в ролята на „Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия“…
Проф. Драгомир Драганов
