Беден човек, жив дявол, казал е народът. В наши дни поговорката намира приложение и в работата на българските болници (търговски дружества). Като достойни чеда на бог Меркурий, те често имат екзотични хрумвания за… изкарване на пари извън плащаното от касата. Фикусът в болничната стая я превръща във ВИП, което носи приходи на лечебното заведение. Сред новаторските е таксата “стол за придружител”, въпреки мизерните условия. Почти като на созополската “празен стол” в ресторант, за която премиерът лично разпореди проверка. Дали и сега ще го стори?
По-големият въпрос е защо две десетилетия никои управляващи не си дават труда да отредят подобаващо място на болниците в обществения ред. Дори десни министри подхвърляха обещания, че лечебните заведения няма да са търговски дружества, но не предложиха алтернатива. Неминуемо подобни резки движения изискват кураж и предварително прощаване с политическата кариера на министъра-реформатор. Защото биха докарали до сътресения не само в сектора, но и на министерски кресла. А до идването на куражлията бедният и болен българин трябва да плаща всевъзможни екзотични такси от мизерната си заплата или пенсия.
