Преди 13 години Борисов стана кмет на София с обещание да реши проблемите с бездомните кучета и с боклука. След това партията му ГЕРБ спечели три парламентарни вота, обещавайки неизменно по-висок жизнен стандарт, включително и за пенсионерите. 13 години по-късно не e овладяна популацията на безстопанствените кучета, България продължава да тъне в мръсотия и нерегламентирани сметища, наказани няма, а почистването на природата става чрез обществени инициативи. Не се е подобрило и благосъстоянието на възрастните хора, на които гербаджии и пишман патриоти две години обещават по-високи пенсии, а предстоящото увеличение с мизерните 3-4 лв. от 1 юли отдавна е изядено от растящите цени.
Предизборно гербаджиите отново вадят същите обещания. Използвайки инструментите на властта, Борисовата партия започна предизборна кампания, макар официално да не е открита. Преди ден кабинетът одобри Национална стратегия за активен живот на възрастните хора до 2030 г., заменяща сега действащата национална концепция за това, също до 2030 г. Какъв е смисълът един и същи управленски план да се приема два пъти при положение, че резултатът пак ще е нулев?! Или става дума просто за пиар, за вдигане на шум, отчитане на дейност и загриженост. Вероятно управляващите разчитат на всеобща амнезия, вадейки от фризера и притопляйки старите документи, които ще си останат на хартия. Мислеха ли обаче управляващите за активния живот на пенсионерите, когато преди време законово им забраниха да са държавни служители? Добре, че КС отмени тази присъда.
В мотивите към новия план за преброяване на бездомните кучета пък нагло се признава, че старите програми не дали резултат. Въпреки потъналите милиони за целта обаче.
