Така. Да теглим чертата на годината.
1. С гласуването на извънредно законодателство дълго чаканата диктатура получи юридическата си основа, нещо като Нюрнбергските закони на Хитлер. С удара срещу Прокопиев диктатурата бе обявена. Ще рече: оттук насетне управлява не законът, а прищявката на властта. Никой и нищо не е защитено от произвол – лишаване от работа и права, отнемане на имущество, свобода и живот. Отнася се за всички, вкл. най-усърдните блюдолизци на властта (които впрочем обикновено го отнасят първи).
2. Възниква въпросът: какъв ТИП диктатура ни спретнаха тримата дебелаци? Отговорът дойде с подаряването на Пирин на сътрапезник на дебелаците: московски тип диктатура, “опричнина”.
През 1564 година царят на Московия Иван Грозни обявява, че част от територията на поверената му държава е изведена отвъд (“оприч”) законите. Тази територия става негова лична собственост. Така се поставя началото на онази традиция, която с малки прекъсвания е винаги факт в руските земи: владетелите се отнасят към територията, ресурсите и населението като към тяхна лична ПЛЯЧКА. Това е чисто московски патент – във всички други страни, сатрапите и диктаторите гледат на чужди страни и народи като на плячка, не на собствените си.
За да бъде обаче режимът на опричнина (“Властта е наша, гората е наша, правим, каквото си искаме”) дълготраен, необходимо е още едно действие: превръщането на населението в крепостно.
Честито. Предстои ви, драги, да бъдете не само плячкосвани, но и да бъдете превърнати в крепостни на някой местен дебелак.
Дотук го докарахте с това послушание и с “Бойко поне не е комунист…”
Та – когато утре се събудите без бизнес, без имот, без свобода и без живот, да знаете, кой ви е виновен.
