Хората лъжат, драги! Казвам го без патос и без драма. Измислят си светове, емоции и чувства. Придават си важност с помоща на думите. Носят маски, станаха фалшиви. Наскоро, след тежка раздяла, една приятелка ми каза: “Мисля, че ме е лъгал през цялото време.” Това не ме изненада, напротив. Част от нещата е. Реагирах с апатия. Не се ядосах, не се изумих. Щях да съм изненадана, ако е бил искрен. И така не само във връзките между мъж и жена, а във всички. Хората са ловки в това да ти завъртят главата. Искреността е друго нещо. Тя е за червената книга. Хванала е прах. Хората не я практикуват, защото с нея предпиемат твърде голям риск. Така има вероятност да чуеш неща, които може да не ти харесат. Така няма да имат власт на теб, защото ще са прекалено съблечени. Голотата е срамна, неудобна. Плашеща. Скъпите дрехи и лъжата си приличат. И двете служат за заблуда до време. Запълват, придават важност, но до време. След това овехтява. Износва се. Остава пусто. Само човек, който е сигурен в себе си, може да си позволи да бъде искрен. Лъжата е качество на слаби, безхарактерни и страхливи хора. Хора, които нямат душа, нямат сърце, нямат… нищо нямат. Само тяло.
Искреността е твърде красива, за да се опише с думи. Леко плашеща, но по-дяволите – наистина, неземно красива!
Защото в края на крайщата, не е важно какво си казал, а какво си направил.
Силвия Крумова/ Silvia Krumova