Вчера в един филм чух интересна мисъл: “Народите се управляват чрез страха или надеждата”. Аз бих добавила и отчаянието. То е голямата сила след приключване на надеждата. То помага страхът да се промъкне и парализира действията.
32 години се хвърляме от страха към надеждата и след това отчаянието. Надяваме се на всеки нов Спасител и след това го разпъваме и не вярваме в него….до възскресението на нов, който ни обещава чудеса и да ни спаси. Загубили сме вяра, че можем да променим нещо.
И това е голямата победа на кукловодите и статуквото. Чрез различните си проекти и с нашата наивност ни убедиха, че нищо не зависи от нас. Последният пример е най-показателен – две години протести, бити млади хора зад колоните на Министерски съвет, хиляди подслушвани и следени, арестувани, и след това…..Кирето! За какво ги ручахме жабетата, както се казва? За да върнем на власт поредният проект, облечен в нов костюм? За какво повтаряме една и съща грешка отново и отново и отново?
Отчаянието е последната опора на кукловодите. Втълпяват ни, че всичко е приключено и ние не можем да спрем проектите им. Защото за тези три десетилетия така и не се изгради една интелектуална обществена класа, която да е способна на критично ммислене и адекватни действия. Умните спорят помежду си и са напълно неспособни за съвместни действия, предпочитат теорията на конспирациите и анализите, вместо реалните действия за събаряне на тази гнила система. Продължаваме и продължаваме да вярваме като наивници на месии и спасители, докато Юда брои сребърниците, а кръста чака народа ни…..
Елена Гунчева
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Подходяща музика за любителите на йога.
