Като си спомня колко зашмуляно комсомолче натегач беше!
Днес не можах да не се сдържа да гледам една дискусия между Александър Симов и ефенди Евгений Михайлов.
Присъстваха така до болка познатите ни клишета за „лошия комунизъм“, „несъщесвтуващия български фашизъм“ и разни други простотии, които няма да цитирам, защото искам да запазя здравия си разсъдък.
Бившият комсомолец-другар Е.М. така и не успя да се присламчи до никого, сега пък го налегна една „криза на индивида“ (няма да я нарека „криза на личността“, защото, за да имаш такава, трябва да си личност, а не гнида). Горкият бивш млад меринджей – преродил се в бей на ердогановата ДОСТ, вече сигурно не знае в кой век живее. Аз съм изненадан как СДС не са излязли с боен вик „СДС–ДКМС: ВЕЧНА ДРУЖБА!“
Скъпият ни почитател на „Великолепния век“, бардът на агент „Павел“, меланхоличният български вариант на Али Раза плаче за демократично-ислямска службица някъде, ама кой да му я даде? От време оно знаем колко му е било тежко на Кириак Стефчов, но ако беше се преродил, сигурно щеше да е горд с постигнатото.
Кириак Михайлов или Евгений Стефчов, заедно с другаря агент „Ивайло“ (по-известен като Иво Инджев), гордо пазят ибрикчийския завет на османските колаборационисти, като на всеки 3-ти март или на друг български празник отделят слюнка и мъстят за „историческата неправда“ като отричат т.нар. Освобождение.
Е, как да не върнеш крумовите закони или поне да ги избесиш?
