Увлечени в махленските си политически спорове, започващи от “осанна” и стигащи до “разпни го”, тричащи политици и възхваляващи други, забравяме нещо много важно – ние сме пешка в края на шахматната дъска /или казано по народному – девета дупка на кавала/ в геополитическата игра. И от основните играчи зависи какво ще се случи и с нас. Ние можем само да допринесем за победа или загуба, но засега и в това състояние на държавата и народа, е изключено да повлияем върху събитията.
Кои са играчите?
Със сигурност Русия и САЩ. Мерят си. Всъщност меренето по-важно е по отношение на ценностите и начина на живот и бъдеще. Традиция и либерализъм. Контролирана свобода или либерастия и розов фашизъм. Семейство или прайдове.
Национална държава или глобализъм. Такива неща. В момента сцената на битката между двете сили е Украйна. Затова е важна. На никого не му пука нито за Зеленски, нито за украинците. Но там е опитното поле, на което ще се решава съвсем друг глобален въпрос – имат ли сили САЩ да станат първа и основна световна сила и може ли Русия да ги спре? Ако САЩ победят, ще победи глобализма и либерализма. Ако победи Русия, ще се установи баланс и нов световен ред. А Зеленски ще го подритват и от двете страни. Защото той е магарето, образно казано в играта.
Китай. Световна сила, древна цивилизация, мъдрост, която няма нищо общо със запада. Дългосрочен играч, маратонец. Знаят силните си страни и ще постъпят така, както им е изгодно. Нямат вечни приятели. Нито пък вечни врагове, само вечни интереси. В момента на кантар коя страна ще заемат, моето мнение е, че изчакват кой ще надделее и ще заемат страната на победителя. Това, естествено, не изключва техни неофициални действия в подкрепа на едната или другата сила.
Индия. Нова световна сила. Съсредоточена предимно в себе си. Опитваща се да се докаже. Фактор само от икономическо значение.
Турция. Силен играч, макар и не световна сила. Ердоган е отличен държавник, който досега много добре си изигра всички ходове. Съумя и да бяга със зайците и да гони с лисиците, без да го наритат и от двете страни. Сигурното при Турция е само това, че ще преследва само и единствено своите интереси. Важна е предимно с това, че ни е така да се каже, изотзаде, както би казала една политичка от ГЕРБ. Тоест, да внимаваме с резките движения и ако сме прекалено близо, да сме мазни.
Великобритания. Традиционно силна световна сила, която в момента е в колапс и разпад. От една страна, имперското минало, от друга – пълната либерастия, която променя ценности и начин на живот. Макар и да се опитва да бъде сериозен фактор, успява само донякъде. Играч, който ще допринесе много за играта в Украйна в полза на САЩ.
Прогнозата ми е, че вътрешните проблеми скоро ще изместят фокуса им на внимание. Традиционно продължават да се държат като империя, каквато всъщност вече не са.
И сега си представете българските политици, които смело и безотговорно ни набутват между шамарите в гореописаната игра. Най-полезният ход е бездействието в момента – никакво отношение, внимателно със санкции, с помощи и с резки декларации и гонене на посланици.
Защото резултатът обикновено е, че те шамарят и от двете страни….
Та такива едни глобални размисли….
Елена Гунчева-Гривова
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
