ТАЗИ посредствена математико-логическа задачка с две /не/известни предполага, че намирането на едното неизвестно не решава автоматически откриването на второто.
От друга страна, всеки, който е пребивавал или дори посетил САЩ, се сблъсква с едно странно, необяснимо на пръв поглед явление – тази богата и могъща държава е препълнена с над 95 % глупаци. Въпросът е ясен – тези хора дали просто са тъпи, или са ограничени само в своята област, като тук не коментирам начина, по който печелят парите си.
Моя позната, учителка по английски в Математическата гимназия във Варна /Бел.РодБг – Това е най-доброто и на световно равнище училище в града ни./ беше 2-3 години на работа в Бостън, градът до най-елитния САЩ-университет, Харвард, щат Масачузетс. Тя бе безапелационна /това беше обаче преди около 35 години/, че американските ученици са поне “поне 3 пъти по-тъпи” от българските. При това в Бостън тя преподаваше също в математическа като посока гимназия.
Първото неизвестно, че американците са ограничени, все повече не подлежи на съмнение и доказване. Като гледам нашите тийнейджъри как цъкат по зърната на телефоните си, вместо по едни други мили зърна, виждам как все по-неотлъчно се превръщат в роботи, по-точно в роботи на роботи, и то, следващи безмозъчно най-примитивните е-програми. В Америка учат /почти/ само американска история, освен Шекспир /и то отгоре-отгоре/ не се вглеждат в нито един чужд творец, а центърът на холивудските продукции е не човешката душа и великото й съдържание и пространство, а куфарчето с долари.
Всъщност равнището на американските технологии се издига от емигранти, като тук не броим Айнщайн или Джон Атанасов, а подготвени инженери от втория свят. 99 % от американците нямат естетически критерии, дори на равнище еуглена /Бел.РодБг – За невежите – едноклетъчен организъм./. И тази “държава” учи света как да живее?
Дали американците са тъпи е по-сложен въпрос. При по-сериозен разговор с повечето американци те “започват” да мислят. Започват да се насочват към жизнено-философските явления и се опитват да намерят приблизителните или поне близките до същността на явленията понятия. Не е никак случайно обаче, че Вашингтон загуби войната във Виетнам и изцяло се осра в Афганистан, защото:
1.Американецът живее в ограничения си свят, измислен от Холивуд и Уол стрийт.
2.Вашингтон налага стереотипи, които може и да са приложими във САЩ, но светът е многомилиардно пъти по-сложен и средният американец се оплита в Париж, Москва, Пекин, Бейрут, Багдад или в Полски Тръмбеж като пате в калцища.
Американецът е ограничен и по още една съществена причина – той живее в незаслужен лукс, в такава степен луксозно, че не се налага да заплаща цената, която плащат другите народи. Един южнокореец или японец, например, не е такъв разточителен потребител при еднакво количество на труд, умения /вкл високотехнологични/ и знания. САЩ живеят на гърба на света, защото при $ 21 000 000 000 000 дълг, всеки американец дължи на света по около $ 65 000. Обикновеният янки – калпав или способен – в Тайланд, Гърция, Турция, Аруба или Фиджи, например, си дава сметка, че има 10-20 пъти по-високи доходи от местните. И си мисли /т.е не мисли, а вижда/, че е велик по същност, а не по грабеж.
И по този начин, дори нормално умните американци /каквото средно количество и качество има във всички европейски, а вече и азиатски държави/ затъпяват.
