Позволявам си да споделя следната мисъл: мен, лично, не ме е толкова страх от това, че иранска (или руска) ракета може да достигне Чешнегирово или Ново село, или Варна.
Срам ме е. Срам ме е, че отново българската държава и народ ще бъдат дамгосани с дамгата на предателството, агресията и спомагателството на кървави и терористични режими. Защо казвам отново?
Спомняте ли си операция “Дунав”, 1968 г? Спомняте ли си нашите клерикални неолиберални и демократически мислители, демагози и прости драскачи колко литри мастило изписаха в обяснения как комунистическия режим в София подпомагал съветската агресия в Чехословакия?!
Сега какво е по-различното? Напълно подпомагаме терористичния режим в Киев, който за малко да проведе пълномащабен геноцид на 300 км от границите ни. Спомагаме американската и ционистката агресия в Близкия изток и Иран…
С тази категория – на предател и сподвижник на терористи и кръволоци – аз не мога и няма да се съглася да живея!
И за да бъда пределно ясен – ако ме питате какво е предателството, кого или какво сме предали?! Предателството е към мира. Ние сме предатели на мира.
