Днес по-голямото ми дете си смаза пръста на една врата, докато си играеше с приятелка. По най-бързия начин я взех и я заведох в най-близкото лечебно заведение до офиса ма – новия Медицински център „Младост“, гр. Варна, за да я види ортопед, да прецени дали трябва да бъде направена снимка и да знам какво да правим.
Отидохме там — лъскава фасада, основен ремонт, всичко блести. Казвам на рецепцията, че шестгодишната ми дъщеря преди малко си е смазала пръста на врата. Получавам първия неадекватен въпрос:
„Имате ли направление?“ 😳😳😳
Бях шокиран. Отивам по спешност с молба да прегледат шестгодишното ми дете, което е със смазан пръст, а те ме питат дали имам с какво да си платя. Приоритет номер едно — парите, а не: „Как е детето?“.
Казах, че нямам направление и ще платя каквото е необходимо. Рецепционистката ми посочи вратата на ортопеда и каза:
„Има хора, но когато излязат, може да попитате.“
Отивам отпред. Детето плаче от болка, а аз чакам. Излиза една жена — явно „клиентка“. Чукам на вратата. Отваря един намазан доктор, поглежда ме с плачещото дете на ръце и ми казва:
„Имам пациенти. Ще чакате.“
И аз чакам.
Същият този индивид в докторска униформа излезе след малко, застана до рецепцията, погледна ме нагло, извади си телефона и започна шумно, пред всички чакащи „клиенти“, да обяснява колко хора били минали през конвейера и колко още предстояли.
Явно искаше да се изтъкне колко е велик и колко е „оборотен“.
След това ме погледна и попита:
„А с вас какво става?“
Обясних му, че искам единствено да погледне детето и да каже дали има нужда да го облъчвам с рентгенова снимка, докато семейният ни ортопед дойде на работа след час, за да я приеме извънредно.
Само като чу, че друг лекар ще я прегледа, той се изсмя и ми каза:
„Ами отивайте да си го чакате.“
След това се прибра обратно в лъскавата си печатница за евро.
Този индивид може да благодари на Бога, че детето ми беше в ръцете ми и че съм достатъчно възпитан, за да не говоря глупости пред шестгодишната си дъщеря.
Детето ми вече е добре. Сълзите са изтрити, болката отмина. Но това преля моята чаша на търпение.
Защото за пореден път се убедих, че колкото по-лъскава е фасадата, толкова по-гнила може да бъде вътрешността.
Все по-силно се убеждавам и в нещо друго — че голяма част от индивидите, положили Хипократова клетва, са объркали значението на думата „лекар“ с тази на “банкер”. Поради тази причина те имат „клиенти“, докато Лекарите с ангелски сърца, макар и зад не толкова лъскави фасади, имат ПАЦИЕНТИ.
Тази година съдбата явно ми даде знак, че някой обикновен човек като мен трябва да обърне внимание и на българското ЧАСТНО здравеопазване, което често страда от липса на „сърце и душа“, за разлика от общественото — силно пренебрегвано, източвано и унижавано, но въпреки това все още пълно с Лекари, готови да дадат живота си за всеки един от вас.
И няма значение какво ще бъде правителството, нито кой ще застане начело. Дали ще е Борисов, Пеевски, Станишев, някой розов питек с отпаднала необходимост или дори Радев.
Докато децата не се превърнат в НАЦИОНАЛЕН ПРИОРИТЕТ и ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА, няма значение дали България ще е член на НАТО, ЕС или на разни други безсмислени коалиции.
Тази държава НЯМА ДА Я БЪДЕ.
Тя ще продължава да се топи.
Докато децата не бъдат заложени като генерален национален приоритет, нищо друго няма да има значение.
Последния път, когато писах за проблем в болница, заедно с дарители превърнахме едно отделение във Варна в най-модерното в Североизточна България.
Явно трябва да се пише. Трябва да се говори. Трябва да се посочват проблемите — дори с име, фамилия и БУЛСТАТ, за да се намира бързо и адекватно решение.
Но хората ги е страх и затова мълчат години наред.
Защото този бил роднина на онзи. Защото онзи имал човек в НАП, другият в НОИ, третият в МВР, четвъртият в парламента…
И винаги ще се намери някой, който да те плаши с думите:
„Ама недей така да правиш, защото ще стане еди-какво си…“
Ами да стане.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
