Сега ние се приближаваме към края. Не го ли усещате? Аз да. Това е в новините, по улиците, и е ежедневие, и нищо повече не може да се направи, дори и да искате. Някога имаше дебати на общественото мнение, а сега имаме цензура, монопол, викове, обиди, демонизация и накрая, използването на сила, за да се запуши устата на опозицията.
Политическите крайности ни насочват към война и вие ще бъдете вкарани в нея, дори и да се смятате за аполитични. В историята има големи повратни точки и ние стигнахме до една от тях.
САЩ е страна, разкъсана на хиляди заинтересовани групи от неясни агенции, опиянени от прекомерната си власт, напълно ограбени от олигарсите и техните предателски поддръжници, обезглавени в резултат на лекомислено започнали войни, и накрая наистина ще стигне до края си.
Ние сме шизофренична нация, несвързана с никакви обществени норми, неподвластна на никаква религия, не притежаваме общо разбиране за нашата история, митовете, езика, изкуството, философията, музиката или културата.
Ние сме една нация, която се интересува само от лесните пари, пълна с арогантност и импулси. Но идва времето, когато трябва да се вземат трудни решения. И вече не е достатъчно да стоим настрана, защото варварите са пред портата.
Всъщност те вече са тук, откъснати от корените си, разкъсани от противоречия, но те са агресивните и грубите съграждани американци, които са сигурни само в едно нещо, че имат „права“, дори и да не са в състояние да формулират поне едно свързано предложение, точно обясняващо, какво им гарантират тези права или от какво са възникнали.
Но от тяхната гледна точка, това обяснение е излишно. Всичко, което им трябва, е само „глас“ и членство в одобрената класа на жертвите, което им позволява да се обогатяват за сметка на другите. Ако вие самият сега си мислите, че това описание не ви касае, тогава знаете ли какво?
Иронията е в това, че вие ще трябва да платите сметките. Защото „другите“ сте вие.
В действителност, кой ще обвини елитите, ако ръцете им са в портфейлите на другите хора? И те са много по-враждебни, отколкото движения като „Черния живот има значение“ или „Окупирай Уолстрийт“.
Обърнете внимание на пълното снишаване на привилегированата класа, когато президентът Тръмп, в мека форма, предположи, че може би вече нямаме доверие в нашата „разузнавателна общност“ и не си струва да им се доверяваме. И какво, в края на краищата, представляват след една трезва оценка ЦРУ, ФБР, НСА, Бюрото за контрол на алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, както и много други агенции, подобни на Щази.
Запалването на полицейски автомобили или разпръскването на привържениците на Тръмп изглежда някак банално в сравнение със стария вампир „електронното разузнаване“.
И Тръмп няма да забие кол в сърцето на този вампир и, изглежда, никой в момента не може да го направи, а това е целта. Ние сме на автопилот и се носим право към скалата. Но много малко хора забелязват, че нашето не толкова далечно бъдеще включва фалит, тоталитаризъм и/или ядрено унищожение. И въпреки че повечето от нас дори не могат да запомнят името на своята група, ние уверено пеем песента на групата: „Да живеем днес и да не се тревожим за утре“.
Министерството на „отбраната“, Министерството на „вътрешната сигурност“, големите фармацевтични корпорации, големите образователни фирми, групите за защита на гражданските права, чернокожите, индианците, евреите, „дълбоката държава“, държавните служители, синдикатите, неоконсерваторите, популистите, християните фундаменталисти, атеистите, противниците на абортите, защитниците на евтаназията, зелените, адвокатите, хомосексуалистите, жените, бейби бума, „сините/белите якички“, нелегалните имигранти… списъкът може да продължава и продължава.
Въпросът е, че е невъзможно да се съгласуват и да се съчетаят противоположните програми на тези разнородни групи.
Отличителният белег днес е, че ние де факто сме във война един с друг. И дали това е война на думи или на действителни бойни действия в момента, няма значение. Важното е, че ние вече не общуваме помежду си. И когато това е факт, едната страна лесно демонизира другата. А насилието винаги следва невежество.
Пиша тези редове от един виенски хотел и виждам с очите си как Европа се удави в потока от враждебно настроени чужденци, целящи разрушаването на Стария християнски свят. Все пак има някаква надежда, че източноевропейските държави, осъзнаха тази опасност и се опитват да я неутрализират. Недоволните от всичко чужденци никога няма да могат успешно да се интегрират в цивилизованото общество, а те дори и не се опитват, а вместо това правят опити да завладеят и покорят своите домакини.
И макар нашето собствено недоволство да има предимно вътрешен характер, ситуацията в САЩ е много по-сложна, отколкото тази на Стара Европа, защото нашите „нашественици“ са дълбоко вкоренени и са тук от десетилетия, стигат и до най-високите ешелони на властта.
Би било глупаво да очакваме, че враждебните култури в нашата страна ще могат да взаимодействат помежду си, без да разрушат нашата република. Всъщност, тази република отдавна е умряла и е заменена от метастазираща маса на аморфното човечество, наречено Американската империя. Тя води война сама със себе си и сама потъва отвътре.
Говорим за дълг с лозунги. Някога отдавна, ние като американски граждани, знаехме, че всеки от нас носи огромна отговорност.
От нас се очакваше да работим усилено, да играем честно, да постъпваме с другите така, както искаме да постъпват с нас, и да служим на своята страна, когато ни повикат. Днес ние не говорим за дълг, освен с лозунги, чиято цел е да се прокара войната. И разбира се, ние говорим само за печалбата за себе си и за нашата „група“.
Ще ни провалят собствената алчност и користолюбие. Съединените щати на империята просто станаха твърде големи, твърде разнообразни и твърде „изключителни“, за да оцелеят.
