С над 700 млрд. щ.д. БВП и над 1,8 трилиона щ.д. ППС (паритет на покупателната способност), Саудитска Арабия е безспорно една от най-богатите държави в света. Много „най“ могат да се използват при представяне на Кралството. Най-богатата на петрол страна, най-големият износител на петрол, най-голямото петролно поле в света Гавар, със 75 млрд. барела резерв, най-много пустинна територия (само 1,5% са обработваеми земи), най-голямата страна без реки и сладководни езера, най-силната съществуваща абсолютна монархия, най-свещените за исляма джамии Масджид ал Харам в Мека и Масджид ал Набауи в Медина и т.н.
Интересно съвпадение! В историята на Саудитска Арабия е имало три кралства на Саудитите, подобно на трите Български царства от нашата история. Първото е от 1744 г., когато Мохамед Бин Сауд създава първото държавно образувание около Рияд, което е изконното седалище на фамилията. Първата държава на саудитите е смазана през 1818 г. от Османската империя, която изпраща специална армия начело с Мохамед Али паша, албанец от Кавала. Впоследствие същият паша от Кавала застава начело на Египет и основава кралска династия, която управлява страната на фараоните до 1954 г.
През 1824 г. е създадена нова саудитска държава, която скоро се разпада след външен натиск и сражения с друга влиятелна фамилия в региона, Ал Рашид. Саудитите обаче, възкръсват като птицата феникс и през 1902 г. завземат отново Рияд, историческото седалище на фамилията и взимат дейно участие в освободителната борба на арабите срещу Османската империя. Ибн Сауд създва военно опълчение от уахабити и бедуини, определяни като самураите на пустинята. Армията му е наречена „Ихван“ (братя) и с нейна помощ Ибн Сауд отвоюва и освобождава Арабския полуостров. През 1932 г. той обединява двете най-големи кралства Неджд и Хеджаз в съвременното Кралство Саудитска Арабия, като самият той е първия му крал под името Абдул Азиз Бин Сауд. След откриването на петрола в Ал Хаса през 1938 г. и разкриването на други гигантски петролни полета, Кралство Саудитска Арабия бързо се превръща от една от най-бедните държави в света, в една от най-големите световни икономически сили и става желан и търсен международен инвеститор.
Саудитска Арабия често е упреквана в западните либерални медии в абсолютизъм и прекалено придържане към консервативния ислям, но медалът има и обратна страна. Самото Кралство е било много често мишена на ислямски тероризъм.
Да припомним: завземането на Голямата джамия в Мека от ислямски терористи през 1979 г., когато са убити стотици вярващи; атентата с кола бомба в Рияд на 13.11.1995 г. , когато са убити американски военни съветници и войници. По-късно идва кървавият атентат в американската база Хобар през 1996 г. с камион натъпкан с експлозиви, с убити десетки американци, цивилни специалисти и семействата им, и стотици ранени (филмът „Кралството“ с Джейми Фокс е по този случай).
Черният 11.09.2001 г. организиран от саудитеца Осама Бин Ладен, като 16 от 19-те терористи взривили Световния търговски център в Ню Йорк са саудитци. Следват самоубийствените атентати срещу жилищен комплекс в Рияд през 2010 г. с 35 загинали местни жители и чужденци и стотици ранени, за да стигнем понастоящем до варварските атаки на екстремистите хути от съседен Йемен, които изстрелват ракети по граждански обекти, пазари, болници и пр.
Абсурдното е, че кралската фамилия на Саудитска Арабия е обвинявана от ислямските екстремисти в отстъпления от исляма и прекалена отвореност към западния свят и модерните ценности, в същото време когато западните либерали обвиняват Кралството във фундаментализъм и консерватизъм.
На този фон политиката водена от краля Салман Абдул-Азиз Ал Сауд и престолонаследника приц Мохамед Бин Сауд е насочена към запазване на традиционните ценности и вяра, налагане на ясни норми на поведение в обществото и на гарантирана сигурност в региона.
Същевременно този процес съчетава усилията на престолонаследника Мохамед Бин Сауд за постъпателни реформи, които да направят от Саудитска Арабия съвременна и просперираща държава.
Престолонаследникът, който се ползва със симпатиите на огромната част от младите саудитци и интелигенцията, ясно заяви, че иска да осигури на поданиците на Кралството “живот, в който религията се превръща в толерантност“ и обеща да „изкорени останките на екстремизма и то скоро“. В Кралството, където 70% от населението е под 30-годишна възраст, неговото желание за реформи и мащабен план за социални и икономически промени наречен „Визия 2030“ се посреща с много надежда и оптимизъм от хората. Програмата му предвижда отваряне на Саудитска Арабия към света. Част от тази визия е гиганския проект за бъдещия огромен мегаполис НЕОМ, който трябва да бъде изграден на брега на Червено мор и да се превърне в световна туристическа дестинация, със статут на свободна културна и икономическа зона, независима от централната власт в Рияд, арабски вариант на Хонг Конг.
ЕМ БИ ЕС (MBS Мохамед Бин Султан) извърши дългоочаквана промяна като предостави права на жените в Кралството, за които те от поколения мечтаят. Отпадна забраната за саудитските жени да шофират, те вече могат да бъдат постъпват на работа, както в частния сектор, така и на държавни длъжности (даже и в прокуратурата), могат да откриват собствени фирми, което досега беше немислимо. Нещо повече, те вече не са задължени да покриват главите си на публични места и да носят черна абая с цепка само за очите.
В Кралството вече се провеждат концерти, отвориха се киносалони. Жените могат не само да присъстват на спортни състезания, но и да участват.
Престолонаследникът Мохамед Бин Салман оглави и вътрешната битка срещу корупцията. Беше създадена нова антикорупционна служба. А в хода на множество проверки, при които бяха арестувани 11 принца от управляващата фамилия, 4 министри и някои от свръхбогатите хора в Кралството бяха иззети и върнати в хазната над 106 млрд. долара.
В сферата на икономиката беше създадена стратегията „Визия 2030“.
Стратегията цели чрез икономически и технологични пробиви и дългосрочна социална и културна програма да се гарантира и бъдещото развитие на Кралството и след ерата на петрола. В тази връзка по идея на престолонаследника, Рияд организира амбициозен годишен икономически форум „Инициатива за инвестиции в бъдещето“, известен вече като „Давос в пустинята“.
Второто му издание през 2018 г. беше засегнато от инцидента с Хашоги, но пак събра световния икономически и инвестиционен елит. България даде добър знак, като нейния бъдещ посланик в Рияд Димитър Абаджиев, присъства на конференцията. Този символичен жест потвърди интереса, който страната ни има за партньорство, заявен с ключовото посещение на премиера Борисов през 2017 г. в Саудитска Арабия. При визитата си министър-председателя беше придружен от последния български монарх и бивш министър-председател Симеон Сакскобурготски, който е личен приятел на крал Салман.
Като естествено продължение на взаимния интерес беше откриването на посолства в двете страни. Само преди дни кралят на Саудитска Арабия прие българския посланик Димитър Абаджиев за връчване на акредитивните писма. Още тази седмица в Рияд ще се проведе саудитско-български бизнес форум, на който България ще бъде представена с делегация от над 40 фирми, ръководена от министъра на икономиката Е. Караниколов. Заявеният интерес от българска страна е в сферата на специалното производство, биотехнологиите, привличане на инвестиции в сферата на строителството, инфраструктурата, туристическите обекти, финансовите услуги, като особено внимание се обръща на потенциала на индустриалните зони в България. На най-високо равнище се разглежда възможността за предоставяне на една такава зона специално за интересите на инвеститорите от Залива.
За огромният интерес на всички световни политически и финансови кръгове към Саудитска Арабия, като илюстрация може да се посочи, че най-голямата американска адвокатска кантора Jones Day, която урежда спорове, международни арбитражи и управлява проекти и инвестиции за милиарди има цели три офиса в Саудитска Арабия.
Същевременно Суверенният фонд на Саудитска Арабия (PIF)инвестира стотици милиарди във високотехнологични направления, като над 50% от тях са насочени към фирми от Силициевата долина. Знакови инвестиции са в Tesla на Илон Мъск (5%) и същевременно в прекия му конкурент Lucid Motors. Отделно фондът е инвестирал 3.5 млрд. в Uber, 20 млрд. в американския инфраструктурен инвестиционен фонд Blackstone, 45 млрд. в японския SoftBank Vision Fund. Издирват се стартъпи с потенциал, в които се инвестират изначално милиарди. На фона на всички тези динамични процеси, позитивни реформи и огромен потенциал е обяснима реакцията на част от по-консервативната общност и на някои управляващи фамилии в други арабски страни. Те съзнават, че нямат мощта, мащабите и потенциала на Саудитска Арабия и правят всичко възможно да задържат динамика на развитие на Кралството, включително и чрез персонални атаки срещу членове на кралската фамилия. Да не забравяме и латентната вътрешна опозиция засегната от антикорупционните мерки предприети от престолонаследника.
Дали негативните реакции ще попречат на гиганта от Залива да разгърне огромния си потенциал и да продължи по пътя на реформите, предстои да видим. България обаче и целият съвременен свят приветстват заявената посока на развитие на Саудитска Арабия, гледат с надежда на взаимното партньорство с новия-стар Рияд.
