България е член на ЕС от над 10 години. Попадайки обаче в тази страна, се чувстваш, като че си в някаква страна от Общността на независимите държави, а не от Европа, пише Газета.ру в материал озаглавен „Роми и разруха: защо българите бягат от страната си“.
Типичната картина за България според публикацията е: „Много недостроени сгради и табели „Продава се“, дупки и кръпки по асфалта, дори в района на елитния курорт Слънчев бряг, дребна неофициална търговия, която толкова силно е окупирала централните улици на включения в ЮНЕСКО град Несебър, че е трудно историческите паметници да бъдат разгледани.
Към всичко това се добавя специфичният южен колорит на страната – изобилието от роми. В отделни райони на „културната“ столица на страната – Пловдив, има напълно ромски квартали, до които обикновените българи се стараят да не се заселват и като цяло не отиват там“, се казва в материала.
Според руски експерти, цитирани от изданието, икономиката на страната се намира в много противоречива ситуация. От една страна от 2016 г. се регистрира увеличение на обема на номиналния БВП. Ръстът на икономиката е незначителен, но стабилен.
Главният стратег на компанията „Универ Капитал“ Дмитрий Александров казва, че през второто тримесечие на 2019 г. икономиката е нараснала с 3,5%.
Макроикономическите показатели на България като цяло не са лоши – инфлацията не надхвърля 3%, делът на частния сектор значително надвишава държавния сектор, дългът е също сравнително неголям, казва Нарек Авакян, началник отдел инвестиции на „БКС Брокер“.
Така България, чийто дълг спрямо БВП е само 20,1%, изглежда добре и дори е пример за други страни от ЕС, отбелязва анализаторът от „Финам“ Алексей Коренев.
За населението обаче това не означава нищо, пише още в материала. За разлика от макроикономическите показатели с невъоръжено око се вижда, че социално-икономическата ситуация в страната е крайно тежка. Нивото на бедност в страната надхвърля 22%, се казва в публикацията.
„Средногодишната заплата в България е 7400 евро, което е над два пъти по-малко от ЕС, където тя е на нивото от 15 000 евро. Населението на страната стремително остарява – младите хора активно напускат страната, в нея остават „на доизживяване“ главна хора в пенсионна и предпенсионна възраст“, казва Коренев.
Така за последните 30 години населението на страната е намаляло от 9 милиона на 7 милиона души.
Отворената граница с ЕС като магнит привлича младите перспективни работници и предприемачи. Те не виждат смисъл да остават в България.
За да оцеляват, тези, които остават да живеят в страната, са принудени активно да припечелват – главно със сезонна работа. Повечето от тези дейности са свързани с обслужването на туристи, пише още в материала.
Като цяло делът на сивата икономика в БВП по различни оценки е едва ли не 50%, отбелязва аналитикът от БК „Алор“ Алексей Антонов.
Един от най-доходните отрасли на икономиката на България преди беше строителството и продажбата на недвижими имоти. Голяма част от търсенето в това отношение се падаше на руснаците, които за 20-50 хиляди евро купуваха апартаменти на морето. Но само до 2014 г., когато след санкциите и падането на руската валута такива покупки спряха да бъдат по джоба на руснаците.
„До 2014 г. руснаците бяха най-активните чужди купувачи на български недвижими имоти. През 2014-15 година се случи рязък спад, когато руснаците се превърнаха в най-активните продавачи. А от втората половина на 2016 г. България вече не е чужд пазар №1, отстъпвайки мястото на Испания“, коментира главният редактор на сайта Prian.ru Филип Березин.
Намаляването на интереса може да се свърже и с растящите цени на недвижимите имоти в България, обяснява Руслан Галимов, който отбелязва, че ръстът е 34%. По думите му това е повлияло на интереса на руснаците, немалка част от които са с неголям бюджет.
Ниското ниво на обслужване, нивото на живота, което явно не съответства на страна член на ЕС и многото съпътстващи фактори също са повлияли силно на желанието за закупуване на жилище там, отбелязва Коренев.
„Въпреки добрия климат и ниските цени руснаците започнаха да губят интерес към България. Който е искал да купи недвижим имот там, вече го е направил. Останалите или не могат, или избират други държави“, добави Коренев.
Освен това условията за издаване на разрешение за пребиваване в България не представляват особен интерес за руснаците. Причината за това: висок праг за влизане, трябва да закупите обект за над 300 хиляди евро – за България сумата е огромна. От 2012 г. само около двайсетина руснаци са получили разрешение за пребиваване по тази програма, казва Галимов.
Като цяло, по думите на експертите, лошите отношения с Русия имат много негативен ефект върху икономиката на страната. Така българският износ надвишава вноса само с 2 милиарда долара годишно. Преди руският пазар беше един от ключовите за износа на български стоки, казва Авакян. На Европа те не са нужни, пише в материала.
„Русия и България имаха многогодишни стабилни икономически, хуманитарни и образователни връзки, развит туризъм, който даваше значителен принос за българската икономика, но отношенията се охладиха на фона на атаките на българската страна срещу активисти и правозащитници“, пояснява Дмитрий Александров.
По думите на Антонов България би трябвало да използва географското си положение за транзит на ресурси, например газ, и да се опита да изгради около това външната си политика и икономиката си.
Така нереализираният проект „Южен поток“, който се планираше да бъде положен по дъното на Черно море от района на Анапа до българското пристанище Варна, беше добър шанс за страната, но България успя да го изпусне, се казва още в публикацията.
Изданието припомня, че Русия се отказа от проекта заради активната критика в ЕС срещу него. Европейският парламент прие резолюция, в която препоръча на София да се откаже от строителството на газопровода.
При това подкрепата на Европа за България не помага на страната. Първоначално ЕС отпусна средства, но впоследствие програмите бяха нееднократно спирани поради твърде висока корупция и неефективност при изразходването им в България, пише още в материала.
Във връзка с това, че Великобритания ще се излезе от Европейския съюз, финансирането за други страни от Брюксел ще бъде допълнително намалено.
„България има нужда от промяна на елитите и провежданата политика, провеждане на реформи, но елитите едва ли ще се съгласят с това, по-скоро ще продължат да провеждат популистка политика“, резюмира Антонов.
