Джордж Оруел отдавна е обяснил причините за днешните ни несгоди с т.нар. политически елит
Народ, който избира корумпирани политици, измамници, обирджии и предатели, не е жертва, а съучастник.
Джордж Оруел
Сигурно мнозина са си задавали въпроса защо с годините ни управляват все по-невежи и крадливи хора?
Откак свят светува хората се опитват да създадат добре работещото държавно устройство. С темата са се занимавали философи от Аристотел с неговата „Политика“ до Хобс, Монтескьо, Макиавели.
Неотдавна попаднах на един неособено популярен роман на Джордж Оруел – “Бирмански дни”, в който се анализира защо в колониите се назначават най-лошите от най-лошите. Книгата описва живота на шепа англичани в Чауктада по времето на британското владичество. Той протича главно в Европейския клуб — там те пият от сутринта и клюкарстват. Край тях изпъква бирманският магистрат У По Чин, брутален и безогледен манипулатор. Той е еталон за подлост. Като млад си купува длъжност в местната администрация и после прави кариера с доноси за своите сънародници пред англичаните. В романа той вече е господар на територията. Оруел го описва така: „В отношение на доходите, освен подкупите от клиентите, той е установил твърда лепта от подведомствените села, неплащащите се наказват с нашествие на бандитски шайки, арести на старейшините по изфабрикувани обвинения или с други нещастия, които престават едва след пълната разплата. На съдията също така се изплащал дял от грабежите в неговия район“.
Главната задача на колониалното управление в никакъв случай не са интересите на местното население и даже не ефективността на експлоатацията на територията. Целта е на всяка цена да се избегне съюзяването на местното население с местната власт, защото тогава могат да възникнат въпроси – като защо са ни нужни англичаните? Отговорът на подобен въпрос може да затрудни даже Аристотел. А така е ясно – англичаните са нужни на местната власт, за да могат и за в бъдеще да грабят местното население. На населението англичаните са нужни за защита от местната власт, ако тя съвсем се забрави. Така всичко си застава на мястото.
Това от своя страна повдига въпроса за подбора на кадрите на местната власт. Англичаните не стават за директната комуникация – твърде голяма е културната разлика с местното население. Затова се използват местни национални и религиозни малцинства, като е желателно те да са в конфликт с основното население. Структура от подобен тип надеждно изпълнява основната задача – за такава власт населението е чуждо, власт и население се ненавиждат. Но има и трети вариант – да се изберат местни хора. Но как да се осигури тяхното подчинение на централната власт и да се избегне съюзяването им с населението? С метода на „отрицателния подбор“. Системата на управление в колонията се явява огледално изображение на системата на управление в метрополията.
В метрополията във властта влизат най-добрите. Разбира се, че понякога има грешки, но принципът е ясен. А в колониите се избират най-некадърните и покварените. Целенасочено! Ако представителят на местната власт предизвиква симпатия в населението и не краде, то той е некомпетентен в рамките на колониалната система на управление. Не изпълнява основната задача.
Такава система е много устойчива. Стихийните бунтове са безопасни за нея, защото просто един „У По Чин“ ще бъде заменен с друг. Нищо друго не може да стане, защото дори и бунтовете се организират от същите такива като У По Чин.
Не случайно книгата завършва с награждаването на У По Чин с ордена на Империята „за дълголетна предана служба и особено мъжество, проявено при разгрома на опасния метеж …“
Ето как изведнъж нещата си идват на мястото. Схемата на Оруел може да обясни защо двете германски фондации „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“ създадоха и финансираха ГЕРБ. Защо председателят на Европейската народна партия Жозеф Дол и канцлерът на Германия г-жа Меркел се прегръщат с българския премиер-министър, макар да са напълно наясно с миналото и настоящето му. Защо ако някой е по-образован и честен, няма никакъв шанс да попадне във властта. Просто такива хора са непригодни за колониалния модел на управление, наложен на България. Той се нуждае от калинки, които за нищо не стават.
Някой ще каже, ама винаги можем да се оплачем на Европа. Именно! Европа се намесва само, когато местните бандити загубят мяра и могат да застрашат колониалния модел на управление. Когато има опасност народът да се вдигне и избере хора, които биха защитили неговия интерес. Това обяснява и критиките и нетърпимостта на западните елити към всеки, който защитава националните си интереси. Веднага се намират експерти и видни фигури от Европа, които да ни обяснят какви туземци сме и как нищо не разбираме. Затова местните властници, независимо кои са те, повтарят мантрата Европа, европейски ценности и всякакви подобни кухи думи и клишета?
Дано този текст малко ви помогне да прогледнете през цялата гъста мъгла на пропагандата.
Знанието носи тъга, но дава и сила.
