За да осмислим неистовите, ирационални и абсолютно неоправдани спешни мерки, приети зарадипредполагаемата епидемия от коронавирус, трябва да започнем от декларацията на Италианския национален изследователски съвет (NRC), според която “няма епидемия от COVID-19 в Италия.”
И продължава: във всеки случай „инфекцията, според наличните днес епидемиологични данни и въз основа на десетки хиляди случаи, причинява леки / умерени симптоми (вариант на грип) в 80-90% от случаите. При 10-15% има вероятност от пневмония, но която също има доброкачествен изход в голяма част от случаите. Оценяваме, че само 4% от пациентите се нуждаят от интензивно лечение.”
Ако това е реалната ситуация, защо медиите и властите правят всичко възможно, за да създадат климат на паника, като по този начин провокират състояние на извънредно положение (state of exception), със строги ограничения на движението и спиране на всекидневния живот и работните дейности за цели региони?
Два фактора могат да помогнат да се обясни такъв непропорционален отговор.
На първо място, това, което отново се проявява тук, е нарастващата тенденция да се използва извънредно положение (state of exception)като нормална упарадигма за управление. Изпълнителният указ (decreto legge), одобрен от правителството „от съображения за хигиена и обществена безопасност“, създава истинска милитаризация „на тези общини и райони, в които има поне един човек, чиито тест (за коронавирус – бел. прев.) е положителен и за когото източникът на инфекцията е неизвестна или в който има поне един случай, който не е свързан с човек, който наскоро е пътувал от район, засегнат от заразата. ”
Такава неясна и неопределена формула ще позволи на (правителството – бел. прев.) бързо да разшири извънредното положение до всички региони, тъй като е практически невъзможно други случаи да не се появяват на друго място.
Нека разгледаме сериозните ограничения на свободата, наложени от изпълнителния указ:
Забрана за напускане на засегнатата община или район за всички хора в тази община или район.
Забрана за влизане в засегнатата община или район
Спиране на всички събития или инициативи (независимо дали те са свързани с култура, спорт, религия или развлечения) и спиране на срещи във всяко частно или публично пространство, включително затворени пространства, ако те са отворени за обществено ползване.
Спирането на образователните услуги в детските градини и училищата на всяко ниво, включително висшето образование и изключва само дистанционното обучение.
Затварянето на музеи и други културни институции, посочени в член 101 от Устава за културното наследство и ландшафт и в изпълнителен указ № 42 от 22.01.2004 г. Всички разпоредби относно безплатния достъп до тези институции също са прекратени.
Спирането на всички видове образователни пътувания в Италия и чужбина.
Прекратяване на всички публични изпити и всички дейности на публичните служби, с изключение на основни услуги или обществени комунални услуги.
Прилагането на карантина и активно наблюдение на лица, които са имали близък контакт с потвърдени случаи на инфекция.
Крайно очевидно, че тези ограничения са непропорционални на заплахата от това, което е, според NRC, нормален грип, не много по-различен от този, който ни засяга всяка година.
Можем да кажем, че след изчерпването на тероризма като оправдание за изключителни мерки, изобретяването на епидемия би могло да предложи идеалния повод за разширяване на подобни мерки извън всякакво ограничение.
Другият фактор, не по-малко тревожен, е състоянието на страх, което през последните години се разпространи в индивидуално съзнание и което се превръща в реална нужда от състояния на колективна паника, за което епидемията отново предлага идеалния предлог.
Следователно в извратен порочен кръг ограничението на свободата, наложено от правителствата, се приема в името на желанието за безопасност, което е създадено от същите правителства, които сега се намесват, за да го удовлетворят.
