Глобалната криза, поради пандемията на коронавируса и мерките за борба с нея, само набира скорост, но начинът, по който светът ще излезе от настоящето изпитание, вече се обсъжда. Има особено много прогнози, че 2020 г. ще върне ерата на националните държави. Но не всичко е толкова просто – вече се вижда как глобалистите се опитват да използват пандемията в свои интереси.
По-голямата част от света беше затворена една към друга – уникална ситуация, която не можеше да си представим в началото на тази година. Спрян е не само транспортът между държави. Световната търговия е частично спряна, значителна част от индустриалното производство е спряно в много страни, а технологичните и производствени вериги на световната икономика са прекъснати.
Единната световна икономика е поставена на пауза. Човечеството е подложено на изключителен стрес тест, който дори не може да се сравни с Втората световна война. Но тогава прекъсването между страните нямаше толкова сериозни последици, защото не беше толкова глобално и самата взаимозависимост не беше толкова силна. Светът ще излезе от тази криза с „променено лице“ – не икономически, а като цяло.
Във времето, когато кризата се засилва, всички глобални организации напълно се провалиха. Затова сега все по-често говорят за ерата на националното заграждение, националния егоизъм и националния суверенитет. Никой не се доверява на наднационалните и глобални организации: къде беше ЕС, какво прави ООН и неговият Съвет за сигурност?
При цялата разлика между незавършената супердържава ЕС и международната ООН, има едно ключово сходство между тях: и двете са създадени от западната цивилизация и отразяват идеята ѝ за светло бъдеще както за себе си, така и за човечеството като цяло. Това са прототипите на глобалното правителство – ЕС на европейско ниво, ООН и Съвета за сигурност на глобално ниво.
Ясно е, че степента на интеграция в рамките на ЕС е доста силна и правомощията на неговото ръководство са големи. А страните членки на ООН са обединени единствено от полуабстрактивно международно право и ангажираност към различни миролюбиви принципи. Само Съветът за сигурност на ООН може да накаже и помилва. Но в сегашния си вид е трудно да го наречем дори прототип на световното правителство, дори само защото Русия и Китай, които не са част от западната цивилизация, имат право на вето.
Самата идея за ООН като колективен клуб от световни сили носи потенциала на световно правителство като твърда наднационална сила. Само за да го разкрие, трябва да направи големите цивилизационни държави, преди всичко Китай и Русия, съучастници в играта на Атлантика (което не се получи с Русия дори през 90-те).
Но дори и без това ООН е добър начин за напредък на глобализацията – всякакви проекти за обединяване на човешкия живот и съзнание (от образование до екология). Следователно, дори игнорирайки ООН при жестоки конфликти (когато е невъзможно да се заобиколи руското или китайското вето), англосаксонците използваха възможността да се организират като мека сила за насърчаване на глобализацията.
И сега, на фона на пандемията на коронавирус, ООН, подобно на ЕС, се проваля: нито едно изявление на Съвета за сигурност за криза, което надминава всичко, което се е случило в най-новата история и нанася основния удар върху идеята за единно и успешно глобализирано човечество.
Международното право не работи, международните организации мълчат, а наднационалните структури са неефективни. Европейските политици говорят за разпадането на обединена Европа, в Италия някои политици свалят знамената на Европейския съюз от офисите си, а други казват, че „глобализацията е приключила, това, което се наричаше световен ред, а сега съществува риск от преход към глобална каша“. Светът се разпръсна в национални квартири.
Атлантическата глобализация наистина отдавна фалира, както буквално, така и образно. Изначално беше практически невъзможно. Но смъртта на СССР ѝ даде вяра в близостта до успеха.
Кризата от 2008 г. обаче разкри дори не спекулативната, а мошеническа същност на нейната финансова система, принуждавайки всички повече или по-малко суверенни държави да се подготвят за живот след краха на атлантическата глобализация. И завръщането към „голямата игра“ на Русия и първото място в света по икономическа мощ на Китай лишиха Атлантика от последния им шанс за успех.
Освен това в последните години именно страните от англосаксонското ядро на Запада влязоха в дълбока вътрешна криза: за последните четири години САЩ и Великобритания се заеха на първо място със самите себе си (в Америка се води борба между глобалистите-космополити и антиглобалистите-националисти на Тръмп), а техните позиции на световната арена отслабват с ускорени темпове.
Така че се очакваше преходът на кризата на глобализацията на ново ниво. А фактът, че настоящата пандемия и невъобразимите мерки за борба с нея ускориха, е само много съществено съвпадение. Глобалният икономически (и психологически и културен) шок и глобалната икономическа криза, която се разгръща зад него, наистина ще отслабят позицията на онази част от западния елит, която трябва да продължи да работи по глобалистичния проект.
Но тя няма да му сложи дори при сегашните условия, защото признаването на неговото поражение е равносилно на признаването на неизбежността на нейната предстояща загуба на световно лидерство, завършването на вековната глава на западната хегемония в света. Сега дори ключовият проект на глобалистите, Европейският съюз (който вече беше в сериозно състояние), ще се разклати и залитне – защото, както осъзнатите противници на европейската интеграция, така и най-простите аполитични граждани ще попитат – защо е нужен този съюз, ако не ни помага?
От настоящия фалит на глобалните структури и треперенето на световната икономика ще се възползват онези цивилизационни държави, които отдавна са направили съзнателен залог на внимателното демонтиране на Атлантическия проект (за да не погребват всички под развалините си) и изграждането на поддържащи структури от нов световен ред. Това са Китай, Русия и много страни от ислямския свят и Индия – като цяло всички, които поддържат суверенитет, и тези, които искат да го укрепят. И дори тези, които искат да го възвърнат, ще получат възможности за реванш. Не само ще се случи укрепването на националните държави – силните цивилизационни държави и мощните суверенни държави ще укрепят своите позиции на международната арена.
Но при изграждането на заместител на атлантическата глобализация много ще зависи от това как успяват да координират възгледа си за прекрасното. Естествено, всеки има свои собствени визии за бъдещия световен ред (за това са суверенни държави със собствена история и традиция). Някой иска да изгради равен клуб, някой (предимно китайците) са подозирани в намерението просто да заменят англосаксонската глобализация със своя.
Основната трудност при създаването на нова архитектура на световния ред не е, че тя ще трябва да се комбинира със силни национални държави (и регионални асоциации като АСЕАН), а това, че ще трябва да се направи паралелно с продължаващата функционираща глобалистична система, създадена от англосаксонците. Тоест, опростявайки се, ще е необходимо едновременно да живеете в къща, полуготова от други, и да изградите своя собствена вътре в нея, без да срутвате първата, докато втората не бъде завършена.
И тук се крие основният капан за всички противници на сегашния модел на глобализация, който е шанс за удължаване на агонията за атлантическите стопани на дискурса. Те ще започнат да се пазарят и да предлагат да не строят нищо ново, да не се разрушава недовършената къща (жалко за труда, а той уж е общо достояние), а просто да се споразумеят за нова архитектура в рамките на вече завършени работи. Грубо казано, дайте нова поръчка на стария архитект.
Всъщност точно това казва човекът, който по време на последната криза през 2008 г. инициира свикването на първата в историята среща на върха на Г-20 – клуб на велики сили, който всъщност замени чисто западната (плюс Япония) G-7. и включително Г-8 с Русия (погребан от Запада през 2014 г.). Гордън Браун, бившият британски премиер, призова за форма на глобално управление – естествено, за борба с пандемията и кризата и, естествено, временно. Защото сега е по-лошо, отколкото през 2008 г .:
„Това беше икономически проблем, който имаше икономически причини и имаше икономическо решение. Сега сме изправени на първо място с необходимостта от спешна медицинска помощ и за решаването му са необходими съвместни действия. Но колкото повече се намесвате в спешната помощ, толкова повече излагате икономиката на риск …
Това предизвикателство не може да бъде преодоляно в една държава. Трябва да има съгласуван глобален отговор … Пандемията изисква по-строг международен подход. Нуждаем се от някакъв вид ръководен орган. Ако се справях с настоящата криза, бих разширил правомощията на Г-20, защото при настоящите обстоятелства е необходимо да се вслушваме в най-засегнатите от кризата държави, в страните, които имат значение, и в страните, които имат потенциала да помогнат на много хора, засегнати от кризата, например в Африка. ”
Разбира се, всичко за спасяване на живота. „Специалната сила“ от световните лидери и ръководители на международни организации, тази „глобална работна група“, ще трябва да се бори както с пандемията – „ще бъдат необходими координирани усилия за намиране на ваксината, както и за организацията на производството, снабдяването и предотвратяването на спекулациите“, както и с разгръщането на финансовите средства -икономическа криза:
„Работна група би могла да координира усилията на централните банки, да предприеме стъпки за предотвратяване на изтичането на капитали от развиващите се пазарни икономики и да постигне съгласие за съвместен подход за използване на държавните разходи за стимулиране на растежа.“
Освен това, пише Браун, е необходимо да се увеличи бюджетът на Световната банка и Международния валутен фонд.
Това че предложенията на Браун са очертани като подсилване на Г-20, не трябва да е объркващо. Няма никакво значение под какъв лозунг да продължи изграждането на глобално правителство. Важно е инструментите му да са например СБ и МВФ, тоест най-важните елементи на самия глобален атлантически проект, което е и причината за настоящата икономическа криза. И от което цялото останало човечество иска да се отърве (и значителна част от самия „златен милиард“).
Тоест Браун иска да използва кризата не само за да спаси фалиралия Атлантически проект (да оправи финансовия си компонент), но и да изведе глобализацията на ново ниво: създаване на работещ прототип на световното правителство.
Страхът на човечеството от коронавируса има наистина големи очи. Но не чак дотам, че да може да му се пробута като “чудо-лекарство” от пандемията глобалната власт на никому не контролираните наднационални елити.
