Димитър Ганчев: Лъжата, в която сега живеем е по-унизителна от тази през комунизма. Тогава ни манипулираха, сега подменят реалността.
Чували ли сте за “вътрешна емиграция”? Не вътрешна миграция, а именно емиграция?
Така по времето на социализма наричаха отчуждението, главно на т.нар. художествено-творческа интелигенция, от държавата. Не можеш да приемаш случващото се, но и не можеш нищо да направиш. Дръпваш се встрани и започваш да се занимаваш с друго.
Започвам много добре да ги разбирам. Намираме се в период, когато населяваната от нас територия е качена на влак за някъде, а ние сме се разделили на агитки, които възхваляват или критикуват това “някъде”, без, обаче, някой да има контрол върху процеса. Има доволни и недоволни, но и двете групи са пасивни наблюдатели (макар доволните да смятат, че допринасят с нещо). За мен е еднакво унизително, накъдето и да ме возят. Все ми е тая дали алтернативата ми е влак за другаде. Все по-трудно ми става да обяснявам, че да те возят във втора класа е също толкова унизително, колкото да те возят в трета. И в първа е унизително.
Лъжата, в която сега живеем, даже е по-унизителна от предишната. Преди даже нямаше лъжа. Ние не сме имали никак грешна представа за това какво е от другата страна. Имахме само наложена задължителна негативна оценка, но всъщност знаехме всичко много добре. Никой не ни е заблуждавал за икономическите взаимоотношения, примерно, само трябваше да оценяваме негативно “експлоатацията на човек от човека”. Но знаехме как работи системата на капитализма и че тя е ефективна именно заради възможността да спечелиш много от личната си инициатива. Знаехме го прекрасно, само бяхме длъжни да имаме негативна оценка, понеже печалбата за един е изработена от друг. Да, поради липса на частна инициатива, ние се развиваме по-бавно и създаваме по-малко неща, но пък сме създали по-справедливо общество. Това не е лъжа. Може да е манипулация, но не е подмяна на истината.
Докато сега все повече живеем в пълна лъжа. Вече никой не си дава труда да ти внушава оценка. Директно е подменена реалността с виртуална такава.
Кой и как ви убеди, например, че въглеродният двуокис в атмосферата е вреден? За кого е вреден? Та вие го издишвате – ако беше отровен, щяхте да се задушете от собственото си издихание. Никога в историята CO2 не е бил по-малко. Никога. През повечето време е бил 20-30 пъти повече и природата е процъфтявала. Буквално. Растенията обичат CO2. Тревопасните обичат растения. Хищниците обичат тревопасните. Природата обича CO2. Спаднал е по случайно стечение на обстоятелствата – многото дъждове и многото C02 в атмосферата е довело до такова буйно развитие на растителността преди около 300 милиона години, че растенията са растяли по-бързо, отколкото са изгнивали. Гъбите вече са се били появили, но още не са били заели всички ниши и умрелите растения са се затрупвали от нови, преди да им бъде разградена целулозата. Така въглеродният двуокис от атмосферата е бил хванат във въглищата и бурното развитие на природата е приключило.
Природата ще ни е благодарна, ако поправим грешката и извадим въглищата. Те са грешка на кръговрата, наистина, но мястото им е във въздуха, не под земята. От гледна точка на природата е правилно да се върнат обратно. Тя страда от недостиг на въглероден двуокис.
Но някой ни убеди в обратното. Ходят разни хора и обясняват, как трябва да се декарбонизираме, защото щели сме да навредим на природата. Няма да и навредим. Може би ще навредим на начина, по който ние самите я използваме – ще се преместят обработваемите земи, ще се преместят обитаемите крайбрежия. Ама това не е проблем на природата! За нея е важно животът да процъфтява, а той ще се развие буйно с повишаването на температурите, дъждовете и въглеродния двуокис.
(на снимката: количеството въглероден двуокис в атмосферата назад във времето – в момента сме най-вдясно, а предишната аномалия преди 300 милиона години е когато са се образували въглищата)
Ние сме лицемери. Успяхме да убедим хората, че една част от тях трябва да жертват бъдещето повишаване на качеството си на живот, за да не се налага друга част да си променя техния начин на живот (например като изостави крайбрежието) и кръстихме това “грижа за природата”. Всъщност ще забавим абсолютно неизбежен процес със стотина години, променяйки балансите в стандарта на поколенията, които ще ги живеят. Така или иначе, температурата ще се повишава в следващите 10 000 години и 100 години повече или по-малко не променят нищо, освен за десетина големи крайбрежни града. Но ни убедиха, че ще живеем по-добре, ако не живеем по-добре. Тази лъжа е по-унизителна от предишната, защото подменя самата същност, а не просто оценката за нея.
А да беше само тя …
Даже на тази бях спрял да обръщам внимание, но ми я припомниха с поредния влак, на който ни качват, наречен “План за възстановяване”. Щях по-малко да се дразня, ако някой беше казал “вижте какво, Ню Йорк не можем да го преместим, но нищо не е вечно и ще трябва да изчакаме крайбрежната инфраструктура сама да се разпадне и да забавим процеса на нейното потъването със стотина години, а пък и без това в тези сто години няма да можем да създадем нови енергийни съюзи, така че по спешност ще трябва малко да натиснем спирачката”. По-достойно е да те накарат да приемеш оценката на събитията, отколкото да ти създават фалшива реалност.
