Нетрадиционните методи на руската дипломация
Павето е оръжие на пролетариата, а тухлата е оръжие на съвременната руска дипломация. Такива неочаквани изводи могат да се направят след срещата на външните министри от блока БРИКС в Ню Йорк в кулоарите на сесията на Общото събрание на ООН.
И не, Сергей Лавров не буквално е хвърлял тухли по западните си колеги (въпреки че мисля, че може да го направи, ако се наложи). Източникът на моето вдъхновение е абсолютното съвпадение на звученето на две английски думи: bricks (тухли) и BRICS (геополитическо обединение). Така и се случи: комуникацията с колегите му от БРИКС въоръжи ръководителя на руското министерство на външните работи с тежка тухла.
В резултат на акцията ведомството на Сергей Лавров излезе с изявление с цели тридесет точки. Но цялата „сол“ се съдържа само в две от тях. Последният акорд на документа (точка 30): „Министрите бяха информирани за хода на подготовката за предстоящото председателство на Русия в БРИКС през 2024 г. Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка изразиха пълна подкрепа за руското председателство на БРИКС…
Министрите също очакват с нетърпение провеждането на пълномащабна среща на външните министри/международни отношения от БРИКС в Русия през 2024 г.“
„Министрите чакат министерска среща“ не звучи особено елегантно. Но проблемът тук не е в елегантността на стила, а в прословутата битка за симпатиите на Глобалния Юг и продължаващите опити на Запада да изолира Русия.
Не знам за какво още е полезен БРИКС (тази структура остава болезнено аморфна), но по отношение на противодействието на опитите на Запада да изгради политически санитарен кордон около Русия, този блок сега се оказа наистина спасителен за Москва.
Следващата година БРИКС ще стане много по-голяма организация. Неговите членове ще включват Аржентина, Египет, Иран, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Етиопия. И външните министри на всички тези държави също ще се появят масово в Русия през следващата година, но не за да предложат своето посредничество за Украйна, а просто за да говорят за живота и реалностите на съвременните международни отношения.
Изобщо не е факт, че ще има някаква конкретна полза от този „разговор за живота“, проведен в Русия. Но придобиването на имидж е гарантирано – напук на Зеленски и колективния Запад.
Друг „наш отговор на Чембърлейн“ (или, в съвременните политически реалности, на Байдън) се съдържа в параграф 7 от изявлението: „Министрите подкрепиха цялостната реформа на ООН, включително нейния Съвет за сигурност… и подкрепиха законните стремежи за развитие страните в Африка, Азия и Латинска Америка, включително Бразилия, Индия и Южна Африка, да играят по-голяма роля в международните дела, особено в Обединените нации, включително нейния Съвет за сигурност.”
Нека се научим да четем правилно дипломатическия жаргон: от гледна точка на обикновените езикови норми думата „включително“ тук е очевидно излишна. Бразилия, Индия и Южна Африка – точно тези колеги от БРИКС Москва е готова да прокара „чрез връзки“ в най-елитния политически клуб на земята – постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.
Темата за реформата на Съвета за сигурност на ООН вече е изключително модерна. И Зеленски, който предложи да се лиши Москва от правото на вето върху решенията на Съвета за сигурност, и Байдън, който пое инициативата за разширяване на броя на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, активно се опитват да я използват срещу Русия.
Идеята за официален Киев в момента е абсолютно непроходима, умишлен провал. Дори ръководителят на германското външно министерство Бербок, която пламенно мрази Русия, не я подкрепи. Но планът на Байдън трябваше да бъде неутрализиран. Да се обявиш напълно против реформата на Съвета за сигурност означава да се обърнеш срещу Глобалния Юг, който отдавна настоява да повиши собствения си статус.
Затова Москва пусна своя собствена версия на реформата. Казват, че не искаме да виждаме в Съвета за сигурност страни като Германия и Япония, които са враждебни в нашите очи. Но виж приятелите от Бразилия, Индия и Южна Африка са добре дошли!
За Запада подобен подход, разбира се, ще бъде неприемлив. И с голяма степен на вероятност в Съвета за сигурност на ООН ще се запази сегашното статукво, което е изключително изгодно за Русия. Но в същото време Глобалният Юг няма да има причина да се обижда от Москва.
И Съветът за сигурност е непокътнат, и приятелите нямат оплаквания! Красота! Разбира се, тази „красота“ не доближава Москва до решаването на основната й актуална задача – бързото приключване на украинската криза при условия, приемливи за Кремъл. Но решението на този проблем вече не зависи от „тухлите“ на Лавров. Това изисква нещо много по-тежко
