България е една от седемте страни от Европейския съюз, в които безконтролната имиграция е смятана за най-голямата заплаха за националната сигурност (останалите са Италия, Гърция, Малта, Словения, Унгария и Австрия).
Българите се страхуват не просто от неспособността да бъде контролиран броят или типът на мигриращите към Европа, но и на фона на намаляващото население на страната – от евентуалниото въздействие на мигрантите върху българското общество.
Това се казва в анализ на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), разпространен под заглавие “Кошмари в тъмното: Опасенията на европейците, които не ги оставят нощем да заспят”. Той обобщава резултатите от допитване, проведено през март и април в 28-те страни от ЕС сред хора, взимащи политически решения и сред анализатори. В допълнение е направено обширно проучване на политически документи, на дебата в академичните среди и на публикациите в медиите.
В частта за България се казва още, че като сериозна заплаха за националната си сигурност българите посочват още разпад на държавността или гражданска война в съседни държави. Едва след това идва външната намеса във вътрешната политика.
Убеден привърженик на Европейския съюз и НАТО, България не смята, че има заплаха за военно нападение срещу нейната територия. Хибридната война и кибератаките са оценявани като растяща заплаха.
Нищо за Русия и почти нищо за Турция
Запитани дали имат предвид конкретна държава като носеща заплахи за националната сигурност, българите не посочват някое определено име или недържавно формирование. “Това се дължи най-вече на фундаменталното разделение в българската политика по въпросите на сигурността. Макар от 90-те години насам сред българските партии да има консенсус за това колко важно е членството в ЕС и НАТО, единствено ГЕРБ е проевропейска и проамериканска, докато по-малкият коалиционен партньор е проруски и скептичен към НАТО и ЕС. Цялата парламентарна опозиция и президентът са проруски в различна степен.
Затова не е изненадващо, че в българските доклади по въпросите на национаната сигурност не се говори за Русия и рядко става дума директно за Турция, която българите възприемат и като натовски партньор, и като растяща заплаха. В този контекст конкретно посочената най-голяма заплаха в България са джихадистите.
Българите посочват като най-важните си европейски партньори в сигурността другите страни от НАТО и най-вече Германия, Франция и Великобритания, тясно си сътрудничат с Гърция, но безпорно най-важни остават САЩ. Страната е възприемана като ядрен гарант на сигурността на България.”
В доклада на ЕСВП се посочва още, че българите имат особено отношение към отбранителната роля на ЕС. Страната участва в новата инициатива за споделени отговорности в отбранителната промишленост и въоръжаване PESCO и тя се подкрепя от основните (дори от проруските) партии. На това участие се гледа основно като избягване създаването на Европа на няколко скорости и придържане към ядрото на ЕС. Освен това България е единствената от 4 държави от ЕС (останалите са Чехия, Словакия и Швеция), в която се изразява загриженост, че PESCO може да ощети малките български компании.
Каква е цялостната картина в ЕС
Общата картина в ЕС е белязана от заплахи за сигурността, идващи от изток, юг и вече от запад в лицето на политиката на президента Доналд Тръмп, смятат в ЕСВП.
На изток се оформят нови сложни отношения с Русия, в които, изглежда, европейците приемат руската намеса в политиката им – от целенасочените опити да се влие на избори до кибератаките срещу компании, инфраструктура и политически партии и институции. Още по на изток Китай продължава да задълбочава влиянието си в страни от ЕС и съседните държави чрез търговия и инвестиции. На юг европейските страни вече разчитат на сътрудничество с все по-автократичния режим в Анкара за миграцията и борбата с тероризма. В същото време конфликти и бедност на юг от Средиземно море продължават да изпращат мигранти към Европа и да поставят на сериозно изпитание сигурността и солидарността.
На запад Доналд Тръмп демонстрира тотално пренебрежение към международните споразумения и норми, на които европейците държат. Действията му по климатичното споразумение, ядрената сделка с Иран и търговските санкции поставят под въпрос доскоро непоклатимата вяра на европейците в дипломацията като средство за уреждане на спорове и защита на Европа. Лидерите в ЕС вече се опасяват, че трансатлантическите гаранции за сигурност ще се фоусират не върху съюзи и общи интереси, а върху това дали се закупуват американски технологии и оборудване, както и върху капризите на един непредвидим президент.
Европейците са все по-разтревожени от тази картина, но и разделени по въпроса как да се справят със ситуацията – както между отделните държави, така и вътре във всяка страна. Масово има съгласие, че рисковете за сигурността са се увеличили от 2008 г. насам и ще растат и в следващото десетилетие.
Водещите пет заплахи днес са:
– кибератаки
– разпад на държавността или гражданска война в съседна на ЕС страна или район
– външна намеса във вътрешната политика
– безконтролна имиграция към страната
– влошаване на международния институционален ред.
Включените в анкетата смятат, че до 2028 г. тези заплахи ще се запазят, като само последната е вероятно да бъде допълнена от терористични атаки.
От водещите заплахи са отпаднали икономическата нестабилност и прекъсването на енергийните доставки, а очакванията за следващите 10 години са да продължи да намалява опасността от война между държави с участието на собствената страна или нейните съюзници, разпадането на ЕС, сривове в енергийните доставки и финансова нестабилност.
